1985-та. 25-ти май. Денят на моя абитуриентски бал.

Родителската суетня около балната ми дегизировка е приключила. Определено бях доволен от резултата. Бежовият ми костюм е пълно копие на модела, с който Саймън Ле Бон от Дюран Дюран кумува на барабаниста Роджър Тейлър в Рим няколко месеца по-рано. Полушал-яка и едно-единствено копче на сакото плюс много тесни панталони. Визията допълват рошава ню уейв прическа, задължителните за 80-те години бели хавлиени чорапи, тънка кожена вратовръзка и златно ключе на врата, отново изкопирано от вокалиста на Дюран Дюран.

Настройката ми беше рутинна, като за една от многобройните добри дискотечни вечери със супер хитове, само че в двуетажен ресторант.

През последната (УПК-арска) година в училище бяхме 8 момчета и 268 момичета. Пълен рай! Мечтата на всеки нормален мъж! Логично си бях резервирал най-красивата дама за бала и... тотално НЕлогично останах без нея по-малко от 24 часа преди събитието.

Била обещала преди много години на някакъв тюфлек от Плевен, а оня помнел като слон и се домъкна в навечерието на празника. Малко е да се каже, че бях бесен. Бойкотирах останалите „дами” и си избрах учителката (другарката) по физическо възпитание. Внушителна жена с фигура на професионален кечист.

С „другарката” водехме Парада на балните двойки. В онези прекрасни времена лимузини не съществуваха по тези земи. Имаше москвичи и жигули, но хората ползваха предимно крака за ходене. Абитуриентите също ги ползваха за придвижване и то без грам срам. Та, Парада на балните двойки беше древен ритуал, превърнал се в култ през годините. Над 10 000 кибици окупираха градския площад, превръщайки се в най-многобройната кастинг-комисия от соц. времето.

Около 19 часа тълпата правеше един коридор и през него тържествено минаваха абитуриентските двойки под строй. После караха в редица почти един километър пеша до ресторанта. Така беше! Кротко, зрелищно и с много аплодисменти.

От самия ресторант помня традиционното гадно меню (с „вретено”) и това, че тюфлекът от Плевен повърна върху роклята на моята НЕдама... Нямах пръст в тази работа! Кълна се:)

Досадните снимки за спомен също са бледи в съзнанието, защото мозъкът ми беше зает със селектиране на плейлистата на любимия ми DJ и учител в бранша. На нея ще се спра подробно. Просто световната музика беше в своя пик в средата на 80-те години на двадесети век и именно това направи абитуриентския ми бал незабравим за цял живот в „хисторито” ми.

Чуждоезичните топ-хитове в дните около моето абитуриентство бяха следните: Супермакс – No 1 In My Heart, Газебо – Telephone Mama, Мъри Хед – One Night In Bangkok, Дивайн – Divine Madness, Шака Кан – I Feel For You. Но безспорният номер едно беше Wild Boys на Дюран Дюран.

Българските хитове също бяха на супер ниво: Сигнал – "Може би", Аргирови – "От понеделник няма шега", Диана Експрес – "Блус за двама" и най-популярното парче по родните дискотеки в оня период - "Бързаш, няма време" на Васил Найденов.

А като бонус имаше и тотално възпламеняване с Aces High на Айрън Мейдън и хита на Джудас Прийст Love Bites. Нечовешко забавление, уверявам ви! Без грам кючеци, гюбеци и маанета, все още неродени през онази славна година.

Към 6 сутринта имаше кротка разходка по брега на голямата река с целия клас. Девойките плачеха, а аз си умирах от кеф, че училището ми вече е в историята. От малък не понасях правила, шаблони и къса коса. Това е!


* * *

2008-ма. Няколко дни преди 25-ти май. Абитуриентски Армагедон.

Тумби от зомбирани идиоти-зрелостници кръстосват градчето, ескортирани от местния цигански оркестър за сватби и погребения. Репертоарът е само и единствено тритактов микс между "Месечина" и "Калашников". Обикалят се всички открити заведения и се млати гюбек върху масите, като се брои до 12.

Нощем е още по-зловещо. Мъртвопияната и неприлично дрогирана сган събаря с ритници кошчетата за боклук с бойния си вик „Ебанйеееееееееееееееееее!”, пее истерично „шлагери” на Азис и подобните и пак брои от 1 до 12. За средно образование - толкова! Във ВУЗ - от 13 нагоре...

Аз седя с тапи на ушите и с надежда се ровичкам в „Гугъл” за някоя план-схема на машина на времето... Правя си и извод: след толкова много години съм запазил балната си плейлиста дословно в черепната си кутия. Интересно ми е обаче днешните абитуриенти как ще разказват за своята на внуците си???

Може би ще е нещо от рода: „К’ъв кючек удари'ме с баба ти отгоре на масата като пуснаха Софи Маринова самооооооооооооо! Те тогава се аресааме и след девет месеца се роди баща ти!” (б.р. - речник на Резерват Северозапад)

Егати :((((((((((((((((((((((((((