"С течение на времето, ще научиш тънката разлика между това, да крепиш една ръка, и да заробиш една душа, и ще научиш, че да обичаш не значи да се осланяш на някого, и че партньорство не значи сигурност. Ще започнеш да научаваш, че целувките не са договор..., нито подаръците са обещания.. Ще научиш, че колкото по-сурово съдиш другите, толкова по-сурово ще те съдят, и накрая ще те осъдят. Ще научиш, че няма значение на колко парчета се е пръснало сърцето ти, светът няма да спре, за да ти даде възможност да се възстановиш. Ще научиш, че човек сам трябва да поддържа собствената си градина и украсява душата си, вместо да чака някой друг да му подари цветя. Ще започнеш да приемаш провалите си с високо вдигната глава и, гледайки напред, ще се научиш да строиш „днес" всичките си пътища, защото „утре" може да бъде твърде несигурно и бъдещето има навика да пропада в бездна...."

Това написа Вихра Петрова в личния си блог "Говори с Вихра", в който може да прочетете още интересни текстове и интервюта с известни личности.

„Англия е моето място" - каза тя преди време в интервю. И в момента е в Лондон. Защо е на Острова и какво я кара да припознае Англия за място, където би живяла. Този и още въпроси задавам на бившата съпруга на Иван Христов.

Вихра, какво те накара да публикуваш в блога си написаното по-горе? Звучи като равносметка, наистина ли я правиш?

- Имам една рубрика в моя Блог - „Мисъл с Кафето", в която публикувам всеки ден мисли от книги, които съм чела, мисли, на които съм попадала и съм записвала в тефтери. Такива, които са ме вдъхновявали, в които съм откривала собствените си усещания и виждания за нещата. Това е една от всички тези мисли. Изрових я от един забравен тефтер и си помислих, че може да подреди мислите на много хора, които усещат случващото се по този начин, но не могат да го формулират. За съжаление съм пропуснала да си запиша автора. Напълно заставам зад изречението „светът няма да спре, за да ти даде възможност да се възстановиш" след загуба. И че „бъдещето има навика да пропада в бездна", аз знам, че животът ти може да се промени за един миг и да потегли в посока, която не си подозирал. Това важи за всички, за абсолютно всички. Нищо в този свят не е статично. Почитател съм на Хераклит, който е първият философ, за когато движението, промяната е основна категория. Винаги, когато някой се самозабравя и смята, че винаги ще е на върха, му цитирам любимата ми мисъл на Хераклит: „Не можеш да влезеш два пъти в една и съща (вода на) реката." Защото „Всичко тече, всичко се променя".

Какво се случва днес с теб - защо си в Лондон, където често ходиш май?

- В Лондон имам много приятели плюс това, че е любимият ми град и той се превърна в една от редовните ми дестинации. Атмосферата там е моята, харесвам езика, въпреки, че има много какво да се желае от моя английски (усмихва се, б. а.). Харесвам любезността на хората, харесвам правилата, културата, падам си по Роби Уилямс (смее се, б.а.). Не мога да го опиша с думи, това е нещо, което се чувства.

Да не би да имаш бизнес на Острова или искаш да живееш там?

- Да, бих живяла с удоволствие в Англия. Кой знае... някой ден....

Ще присъстваш ли на концерта на твоя любим Роби Уилямс, който предстои в Бургас?

- Гледах Роби Уилямс миналата година в Лондон, а и съм си обещала в България на концерти да не ходя (пак се смее, б. а.). Не се надявам да го пипна, а да му стана приятел. Една моя приятелка от Лондон си кореспондира с него. Той отговаря във фейсбук, така че... в крайна сметка, той е просто човек, като всички нас със страховете си, с мечтите си, с възходите и паденията си, но целунат от Господ. Слабост ми е, няма как да скрия.

Дъщеря ти Ава с теб ли е в Лондон или е в България?

- Ава е в България с баща си. Лятото сме си го разделили, за да е и с двама ни по равно.

Разделяш ли живота си на преди раждането й и след това?

- Май всяка жена го разделя. Аз нямах никакво отношение към децата преди да родя. Има жени, които - раждали, не раждали - обожават децата. Аз, не. Но след като родих, моята вселена се преобърна. Сега обожавам децата, радвам им се искрено и все повече се замислям дали да не започна да работя нещо с деца... Светът на възрастните ме отегчава.

Какви уроци ти даде майчинството? Направи ли те по-мъдра?

- Майчинството... Клишето, че такава друга любов, както към детето няма, се оказа истина. Този урок беше важен за мен, защото аз си мислех, че това са пълни глупости и че разни жени се превъзнасят, но не е така, защото никого и нищо не обичаш така чисто, както детето си. Ава ми дава уроци и ми показва пътеки. Имам една любима нейна мисъл: „Мамо, никога не вярвай в това, което може да те нарани" - историята подробно съм разказала в Блога ми в рубриката „Разговори с Ава".

Сватбата й

Извинявай, за този и следващия въпрос, но грешка ли беше да сключиш брак?

- Не, нищо в живота ми не е грешка, всичко са уроците, които трябва да науча. В момента пиша книга, която ще е в помощ на жените, преживели и преживяващи развод или раздяла след дълго съвместно съжителство. Правя го, защото е много важно в такъв момент някой да ти подаде ръка, за да направиш първата крачка. Това е като прохождането при малките деца. Трябва да се опреш на някого или на нещо, за да продължиш своя ход. Това ми решение за книгата е инспирирано от десетките писма, които получавам от жени, молещи ме да им дам съвет как да продължат. Ще бъда много конкретна, ще дам примери от собствените си преживявания. Жълтите вестници да не се радват, защото нищо пикантно няма да открият вътре (усмихва се, б. а.)

От позицията на времето как преценяваш по-публичната и бурна реакция, която проявихте и ти, и Иван Христов, когато се разделяхте?

- И двамата сме силно емоционални, пожелали сме си щастие един на друг, това е най-важно.

Семейство завинаги

Кога си се чувствала подценявана и как преодоляваш предателството?

- Аз знам коя съм и какво мога, опитвайки се да неглижират работата ми, или да ми създадат спънки в нея, е отчаян опит да бъда отказана и демотивирана да правя това, което обичам. Аз виждам, че съм копирана, а това ме кара да вярвам още повече, че ставам и че мога. Ще бъдеш предаден, ако допуснеш да си предаден, аз очаквам всичко от всеки, няма изненади. Приемам това, което е и продължавам.

Когато заедно с колежката си Даниела бяха "отчаяни съпруги"

От какво искаш да опазиш детето си и как смяташ да го направиш?

- От страха. Това е най-важното, на което трябва да я науча. Никога от нищо да не се страхува, защото страхът не съществува, освен в собствените ни глави. Той може само да провали нещата и да ги направи по-лоши. Моят дядо, когото обожавах, почина преди месец - на смъртния си одър той каза: „От нищо не ме е страх". Горда съм, че съм внучка на толкова смел човек. Искам и дъщеря ми да е като него - безстрашна!

Вие, Близнаците, обичате да планирате бъдещето си - какви цели преследваш и знаеш ли какво ти предстои?

- Аз живея тук и сега. Животът ме научи да не си правя планове.

Ако трябва да сравниш живота си със стихия, коя ще е тя?

- Въздух. Аз съм лека за общуване, адаптивна, толерантна, отстъпчива. Но с малко огън към този въздух може да стане пожар (смее се, б.а.)

Кои са важните неща в живота ти? Може би „да строиш днес, защото утре може да е твърде несигурно", както пишеш?

- Важно за мен е да съм уравновесена и хармонична, за да имам правилните мисли, за да устоявам, да отхвърлям страховете си, защото вярвам, че всяка мисъл, всеки страх, всяко очакване и желание са някаква форма на искане и те привличат като магнит и формират съответната реалност. На мен това вече ми се е случвало на практика в живота и се научих да внимавам./Lifestyle.bg