Това е историята на Точка.

Също като много други истории, тя започва с това изречение.

Точка не се появи, за да сложи край на изречение и да го пази да не изпадне от реда. Тя не е замислена и като част от някое мъдро многоточие. Точка не е нито червена, за да похвали някой, нито черна – за да му сбръчи вежди. Точка също така не е нещо далечно, което в последствие става голямо – един и същи размер е, независимо дали я гледаш от дланта си или от 10-тия етаж. И в никакъв случай не е това, което разваля хармонията на чисто бялото.

След търсене на своята същност и произход, Точка отметна и това, че не е изпаднала от гърба на някоя калинка или от джоба на някой далматинец. Не е загубената дъщеря на някое прецизно число. Опита се да бъде Гледна, Пресечна и Повратна, но не намери призвание в това. Не й стана и определението „геометричен обект без размери” – прекалено дълги крачоли. Точка не намери място в края на нито една история или виц. 

Пробва да бъде и пиксел, но се оказа скучно за нея. Това я накара да се замисли дали е останала от молив или от химикалка, защото в единия случай трябва да се притеснява от среща с гума.

Напрежението от това търсене я наведе на мисълта, че може да се окаже Критична... но тъй като освен себе си не носи нищо друго, отметна и това като вариант. Понякога й се искаше да носи едно „com” или “bg” след себе си, за да е ясно къде принадлежи... но желанието за това беше кратко и бързо даваше място на още чудене по въпроса „Какво е Точка и къде е нейното място?”.

По принцип на Точка й е приятно да пътува и така разбра, че нито е най-западната, нито най-източната. Не е най-високата или най-студената. Но на Точка не й стана мъчно от това, напротив започна да умува върху други варианти какво може да бъде.

Затова реши да провери дали е Изходна или Входна... Поседя на един вход, после на един изход и нищо не се случи.

Точка направи списък и реши да провери също така дали е: балерина, кола, философ, счупена запетайка, звук, чаша – наполовина пълна и наполовина празна, оптимист, част от план... и установи, че или не е нито едното, или няма достатъчно информация, за да потвърди окончателно което и да е от изброените.

Не разбирай погрешно тази история - на Точка не й беше мъчно, че не знае какво е точно (не, няма роднинска връзка и с тази дума), нито самотно, че не срещна нито една друга подобна на себе си точка. Просто искаше да разбере. И търсеше, защото така или иначе си няма друга работа.

И тук трябва да е краят на историята. Само че го няма.

Така, че зависи от теб, драги читателю, да напишеш край на историята на Точка ето тук долу.

http://kutiazamisli.blogspot.com/