В отговор на поста на колегата Bla, нямаше как да не се замисля кои са най-често срещани женски лъжи. Ето някои от тях:

„Сексът беше невероятен”

Не ми се иска да ви разбивам сърцата преди празниците, но да – жените се преструват. Често при това. Защо? – разликата е в една буква. Ако не си Я стимулирал достатъчно, вълшебното „Т” отпада. Освен това сме достатъчно наясно с мъжкото Его, така че какво друго се очаква да кажем? „Емииии, нямаше да е лошо да спреш да третираш тялото ми като плюшена играчка” (тях си ги мачкай, с дамите е друга хавата). Добронамерен съвет: Секс се прави от двама души. Целта не е само да докажеш какъв полов атлет си. Наблюдавай, бе момче. Женските реакции винаги са красноречиви. Така отпада ултра неуместното „А на теб хубаво ли ти беше”.

„Прекалено много държа на теб като на приятел”

Транскрибира се като „не ме привличаш”. Една жена вкарала ли те е в графа „приятели”, трудно е да постигнеш нещо повече. Има изключения, разбира се, но са рядкост. Защо?

Колкото и да е идиотско, ние също сме подвластни на първични сигнали. Срещала съм всякакви мацки – консервативни, разкрепостени, свръх интелигентни, домошарки, търсещи „спокойна и стабилна връзка” и прочее, но за почти всички важи едно и също: не могат да устоят на прякото сексуално отношение. Инстинкти, не съм ги измислила аз. Ако смяташ, че ще играеш кошчето й за душевни отпадъци, ще й триеш сълзите, правиш дребни ремонти в къщата й, търчиш на всеки неин поглед и някой светъл ден Тя ще осъзнае колко страстно е влюбена в теб – гледаш твърде много американски тийн комедии, пич. Да, тя ще те обича, но шансът да ти скочи на врата и да си разкъса роклята е малък.

В друг пост по-подробно ще се спра на темата за „лошите момчета” и защо те са толкова вървежни сред съществата с две Х хромозоми, но сега да продължим с лъжите:

„Искам да сме приятели” 2

Историята е следната: Ако мацка е истерясвала, показала е нееднозначно девичите си трепети към теб, изпробвала е всички знайни и незнайни техники, то предложението „хайде за по бира” е последна точка.

И да, с ръка на сърце – и това ми се е случвало. Естествено отивам облечена нечовешки, с най-милата си усмивка и умилкващ тон, пърхам и поддържам съвсем спокоен разговор. Ако някой смята, че мъжете са ловци, пак да се замисли. Всичко опира до това да приспиш подозренията на „жертвата”.

„При мен е лудница / Бях затрупана с работа / Имам да върша сто неща / Изморена съм…”

Особено стоте неща често ги използвам. Добре, че на никой не му е хрумвало да ме попита „и какви, бе де е.., са тези НЕЩА”.

Това е учтивата форма на „Имам по-добри оферти”, „Ако ми скимне, мога да звънна, но все тая дали след 3 дни или след 3 години”. Един вид, запазвам си картбланш в тефтера, поддържам интереса ти, но сега не ми е до теб.

„Не избързваме ли? / Нека почакаме”

Грозна женска тайна. С няколко подразделения.

В единия случай е успяла да се контролира и да се сети за всички глупости, набити от chick lit-а ала „мотай го”, „остави го да те ловува”, „поддържай напрежение”. Ужасно се дразня на тези клишета, но вие, драги господа, също сте си виновни за тях. Ако не действаха, нямаше цели армии списания да ги бълват на кило.

Съществува и по-прозаичен вариант: В случай, че допреди малко сте се натискали, тя е дишала тежко и учестено и в един момент започва да го раздава олицетворение на морала – в тях е разхвърляно, пропуснала е часа си за кола маска, настъпили са онези отвратителни пет дни в месеца, точно днес е с бельото, подарък от мама. Знам, че не е секси, но не винаги сме в топ форма на нимфи.

Или е започнала да изтрезнява… Шанс:)

Какъвто и да е случаят, примири се че тази вечер няма да огрее слънце на твоята улица.

„Изцяло го преодолях, вече никога няма да мисля за него, извинявай…”

Да, прости й, че го споменава на всяка среща. Много го е преодоляла, шъ знаиш. И тук не е квантова физика – жените трудно приключват в главата си с някой. Има ли още тръпка, тези самонавиванки колко не ти дреме ама хич не са на хубаво. Щом го споменава, значи все още е уютен наемател в някой килер на мозъка й. Колкото по-настървено „забравя”, толкова по-малък е шансът да е искрена. Елементарно, Уотсън.

Ще попитате каква е целта на тази лъжа? Хмм, страх от самота, вдигане на самочувствието, евентуална перспектива наистина да разкара Х от съзнанието си – затова е излязла с теб, нали? И хайде, не се цупете. Вие също често мъкнете по срещи „призраци на бивши”.

Разбира се, има още купища дребни лъжи, които изричаме всеки ден. И двата пола.

Подобно на формулата „Как си?” – „Екстра”, просто са задължителни. Така де, няма да отговориш любезно „днес ми се счупи прозореца, чорапогащникът ми пусна бримка, изнервих се на сто кретена по пътя”.

Защото в контекста на социалното си съществуване хомо сапиенс оцелява с малки хитрини и заучени фрази.

Разбира се, когато нещата опрат до друг вид задълбочени отношения, всичко се променя… и лъжите стават други. Най-голямата от тях е, че си вярваме. Понеже и двата пола сме твърде запознати един с друг.

C’est la Vie, както са казвали старите българи:)

http://juleto.com/