На него принадлежи идеята за активното милосърдие и добротворство като израз и реализация на христовия закон за любовта и прошката. Василий е роден през 330 г. в град Кесария (Кападокия), в знатно ромейско семейство.
Богат, многолюден и уважаван бил неговият род. Близките му вярвали в Бог, правили много добрини на хората. Самият Василий като дете бил невероятно умен и надарен. Обучавал се в най-елитните училища, петнадесет години учил в Атина. Преподавал в родния си край красноречие.
На 30 години с приятелството и подкрепата на св. Григорий Богослов се отдал на съзерцание и бил кръстен в река Йордан. Завърнал се, за да помогне за организирането на църква в Кесария. Още преди да стане епископ, добила известност неговата Василияда - цяло селище от благотворителни заведения за бедни, истински град на милосърдието и вярата.
За неговата смърт е запазен следният разказ: Когато легнал на смъртния си одър, св. Василий, който през целия си живот непрекъснато боледувал, извикал еврейския лекар Йосиф, който имал способността да предвижда смъртта на своите тежко болни пациенти. Йосиф казал на близките на светеца, че ще умре същия ден.
