Мартина Ганчева: Чувствам се обичана!

Мартина Ганчева е едно от лицата на Bulgaria ON AIR. Стартира като международник в телевизията, а в момента води предаването „Днес", което се излъчва всеки делник от 9 часа. Ще припомня, че тя е първата българска журналистка, която направи интервю с президента на Румъния Траян Бъсеску. Сашо Диков и Владо Береану са след нея, макар да я водят по стаж и години.

Rумънската й връзка продължава с предстоящата да излезе автобиографична книга на настоящия държавен глава на Румъния - Клаус Йоханис, преведена от Мартина по покана на издателство „Сиела".

Натоварената си работа в телевизията журналистката съвместява с не едно и две хобита и с отдавнашна любов с човек, който я разбира. Но не е галеник на съдбата. Минала е през сериозни здравословни изпитания, нито едно от които не се е разминало без операция.

За израстването си като професионалист, за спектакъла в НДК, където е танцувала, за създаването на авторски бижута, за мъжа до себе си и интереса към фотографията Мартина Ганчева разказва пред Lifestyle.bg на своя територия - в телевизията.

Мартина, как се чувстваш тук, в телевизията?
- Много добре, особено откакто влязох в новата си роля - преди около 2 месеца. Извика ме програмният ни директор Николина Димитрова и ми каза, че имат идея за мен в новото предаване „Днес", което търси различни гледни точки по една важна тема всеки ден, на живо. В началото бях притеснена от новината, защото е малко встрани от това, което бях правила досега - международни новини и водещ на емисии. Това, което първоначално ме притесняваше, а след това ме зариби, е, че всеки ден темата е различна в „Днес". Така научавам нещо ново от България и света и точно тази динамика ми харесва, защото ме обогатява.

Ти ли избра да се занимаваш с телевизия? Знам, че си завършила румънска филология.
- Преди време ме обвиниха, че съм си послужила с клише, отговаряйки на подобен въпрос. Репликата беше, че всички тв водещи казват, че телевизията ги е избрала. Пак ще отговоря с това клише. Досегът ми с журналистиката започна от момента, в който се явих на изпит по журналистика. Ясно си спомням декана на факултета, който ми каза, че съм създадена за тази специалност, но е убеден, че няма да я избера. Оказа се пророк, защото учих румънска филология.

Реши да изучаваш румънски език, защото си от Русе и си близо до северната ни съседка?
- Не, не е заради близостта на града ми с Румъния... Реших да кандидатствам с литература и можех да запиша само българска и румънска филология. Предпочетох да науча нещо ново и затова записах тази специалност. Интересно е, че когато излизах от писмения изпит по журналистика, колеги от в. „Дума" ме снимаха и се появих още на другия ден на страниците му. Вероятно е било някакъв знак. След години се явих на кастинг в телевизия „Ден". Тогава Уляна Пръмова ми каза, че камерата ме обича и трябва да се занимавам с това. И така колелото се завъртя.

Не си ли искала да работиш в друга телевизия?
- Тук ми харесва това, че екипът е млад, не е много голям, което означава, че добре се познаваме, приятели сме, а това помага много в работата. В тази медия ми харесва и това, че тя дава предимство на новините от света, което в повечето други телевизии липсва или по-скоро не е толкова силен акцентът върху международните събития. Имам свобода - това е...

Има ли нещо, което не ти харесва в емисиите на Нова тв или bTV?
- „Не ми харесва" е силно казано. Всяка медия има свой профил, в който се развива. Мога да кажа, че в нашата телевизия ми допада това, че от новините не лъха толкова много агресия и не преобладават лошите новини. Винаги има добри примери. Отново ще намеся международните новини, където винаги завършваме с нещо шарено от света.

Как се почувства, когато единствена успя да стигнеш до Траян Бъсеску за интервю?
- Беше голяма емоция! Истината е, че няколко пъти подавах молба по каналния ред до президентството на Румъния и в един момент спрях да го правя. Реших, че няма да стане. Но получих официално писмо, в което изказваха радост за проявения интерес и ме канеха да направя интервю. Поне 5-6 пъти го отварях този имейл - не можех да повярвам, че ми се случва! Бъсеску е страхотен чешит. Като те гледа, все едно те гледа Дявола и е труден за интервюта, а и не дава често. Но щом накрая се усмихна и си направихме снимки заедно, счетох, че разговорът ни е минал добре.

Имаш ли обяснение защо е приел да разговаря точно с теб?
- Може би, защото беше към края на мандата си като президент и е бил по-отворен към медийни изяви. А и самите румънци са ми казвали, че рядко от България са проявявали интерес, независимо дали става въпрос за политика, икономика или култура. Може би са се почувствали поласкани. Пък и румънците, както французите и други чужденци, се кефят много, когато говориш родния им език, дори и с грешки.

А грешки в „Днес" има ли?
- Днес (20 ноември, б. а.), темата ни беше за приемната грижа за животни. Бяхме се разбрали с една от дамите, която участваше, да покаже котката си. Но животинчето тръгна из дома, изчезна от кадър, после се появи и беше забавно. Получавали са се гафове, което е нормално, тъй като сме вързани с техника. Обръщам се към репортер, а него го няма, тъй като връзката се е разпаднала или не ме чува...

Значи темата ти е била близка, защото обичаш животни.

- Тривиална е донякъде историята ми с животните. Първо взех котката. Разхождах се по „Солунска", където има магазин за животни и на витрината я видях. Оказа се, че е спасена от улицата. Красавица е - тъмно кафеникава, макар да изглежда черна, с дълъг косъм и с жълти очи. Отговаря само на името Маца, никакво друго не прие. Инстинктивно и първично реагирах, когато я видях. Грабнах я, а никога преди това не бях гледала котки и хал хабер си нямах как се прави. Имах приключения с нея - на втората година се метна от 6-я етаж. Искаха да й слагат пирони в крачетата, но не се съгласих. Сложиха й гипс, който тя махна на 10-я ден. Но тъй като беше млада, всичко мина и се размина. Питбулът ми дойде след това като малко бебе. Но Маца явно е много ревнива и не го прие, макар да е кротък като Буда. Тя го пошляпваше, закачаше го, а той нито веднъж не й посегна. Но понеже по много часове стояха сами вкъщи, живея в малък апартамент, а и това куче ставаше все по-голямо и му трябваше пространство, намерих друга алтернатива за него - стана дунавско чедо. Сега Коуди живее в къща с двор и тича на воля. Помня една смешна случка с Коуди. Прибирам се след кофти ден и го заварвам на дивана, където му беше забранено да се разполага. Освен това беше целият в сиви краски, както и край него. Оказа се, че е намерил маска за лице с глина и явно си я беше „направил", защото беше оклепал всичко и седеше доволен. Призля ми тогава, макар сега да ми е смешно...

Откога живееш в София?
- Повече от 10 години са вече - от 2000-а съм тук. Родителите ми са в Русе, но в София имаме много приятели и по време на ученическите си години, през ваканциите, непрекъснато съм идвала тук.

Русе е красив град...
- Сега, покрай инициативата „Красива България", оправиха фасадите на сградите в Русе и стана още по-прекрасен град. Тъжно ми е, че вече няма корабче, както едно време, което пътуваше по Дунава. Но винаги ми е харесвало, че сме живели близо до парка, който е страхотен, както и до басейн. Карах колело като малка, ролери и непрекъснато бях на разходка с родителите си.

Кое е най-екстремното нещо, което си правила?
- Карала съм водни ски по Дунава, стреляла съм с пистолет... Първият път, когато стрелях, приятелите, които бяха с мен, ме попитаха дали съм сигурна, че и друг път не съм го правила. Всичките ми попадения бяха в целта. Харесва ми, че когато правя нещо различно от телевизия, спирам да мисля за работа и проблеми.

Но при теб сякаш страничните занимания не са търсен ефект?
- Не! Търсен ефект е движението...

Може би затова танцуваш.
- Да, случайно започнах, но може и да не е съвсем така. Когато бях на 4-5 години мама ме водеше на класически балет. Но не бях от най-фините и ниски деца, а по-едра за годините си, затова и не се развих в тази посока. Преди години, при контакт с шефката на Операта, тя ми каза, че съм минала възрастта, когато е трябвало да стана балерина, а и съм твърде висока. Истината е, че не съм правила опит да се развивам като танцьор. Но един ден, когато щеше да започва „Денсинг старс" или „ВИП денс", бях лайкнала страницата във фейсбук. Имаше и някакъв въпрос, на който ако отговориш правилно, получаваш награда. Не само, че бях отговорила правилно, но бях първата реагирала. Спечелих да отида на 3 урока по салса, но не ми хареса. Тогава започнах да търся танца, който е за мен. А през май тази година танцувах на голяма сцена в НДК, където имаше танци на филмова музика и школата, в която ходя, „Денс Стейшън", организираше събитието. Ходя на MTV Street Dance танци при Цецо и сме само мацки. Танцувам всеки уикенд и гледам да съм постоянна.

Как се чувстваше на голямата сцена?
- Точно така, както преди да изляза в ефир - сърцето ми е в петите или в гърлото. Но в момента, в който започнах да танцувам, забравих за притесненията. Сходно е усещането с воденето на новини - има прожектори, които ти светят в очите и не виждаш хората срещу теб, което може би ми помогна да се отпусна и да танцувам.

Все още ли се притесняваш пред камерата?
- Винаги имам тази емоция и се радвам, че е така. Като си спокоен и над нещата, не знам дали е добре. Така се стремиш да си мобилизиран и да дадеш най-доброто.

Правенето на авторски бижута е друга твоя страст. Откога се запали по нея?
- Още като ученичка, в часове по труд и творчество правехме ръкохватки, моливници... Харесват ми детайлите, дори за ежедневието винаги търся пръстен, шал или друг аксесоар, който да съчетая. Всички нюанси на синьото и зеленото са ми любими. Прави ми впечатление, че в бижутата ми обикновено присъстват няколко цвята. Увличам се и по модата. Пак като малка много гледах фешън канал по телевизията. Скицирах и рисувах свои модели. Леля ми също има дарба и сама си шие дрехите, майстори мартенички и други неща. Може би съм наследила това от нея. Приятелки са ме питали защо не открия магазин за бижута. Все още не съм се отказала от тази идея. Участвала съм и в изложения с бижутата, които правя - обеци, гердани, гривни. Имам свой начин за изрисуване на яйца. Истината е, че ми харесва да правя нещо с ръцете си.

Имаш толкова хобита, работата ти отнема много време и енергия, време за любов остава ли ти?
- Има време за любов... Човекът до мен е много толерантен и не се сърди, когато се посвещавам на другите си любими неща. Но предпочитам да не навлизам в детайли за връзката си. Отдавна съм обвързана и не съм самотница.

Важно ли е да имаш човек, който да те подкрепя?
- Важно е, защото ако човекът до теб не те разбира, не можеш да вървиш напред. Притесняваш се какво ще си помисли, дали ще се почувства ощетен и пренебрегнат. Ако няма спойка и разбиране, няма да има и връзка. Разбирането и взаимният компромис са ключът към това да сте щастливи и да сте заедно, и връзката да издържи дълго.

Искаш ли да бъдеш и да се видиш булка?
- Определено не съм от този тип. Преди 5-6 години всички мои приятелки решиха да се омъжват. Цяло лято бях по сватби и дори това не ми повлия и не ме накара да се замисля, че нямам брак и деца. Чувствам се комфортно в момента, но не изключвам възможността и аз да имам брак и деца. На друга вълна съм сега - интересува ме професията ми.

Но не си и типичната кариеристка...
- В никакъв случай! Намерила съм златната среда, чувствам се добре в кожата си.

Все пак човек има нужда понякога да избяга от всичко - къде отиваш тогава?
- На танци, пътувам, а ако нямам възможност да го направя - правя много дълги разходки. Обичам да ходя пеша, да наблюдавам хората, природата, обичам и да снимам, но не претендирам, че го правя професионално.

Не си ли искала да напуснеш България?
- Много хора се разочароваха от живота у нас. Аз от дълги години водя спор с баща ми, който още като бях тийнейджър ми казваше, че трябва да опитам навън. Винаги съм искала да потърся възможност да се реализирам тук и бягството ми навън да е много краен, резервен вариант. Мисля си, че ако отида в чужбина, не че няма да се пригодя, но ще ми липсват много неща от България. Имам приятели, които отидоха в чужбина и за известно време загубих връзка с тях, но благодарение на фейсбук отново се намерихме. А в тези, които останаха тук, не е настъпила никаква промяна, единствено аз станах по-заета и се виждаме по-рядко. Но ако трябва да живея навън, ще избера Милано или Бергамо. Бях там командировка от телевизията и всичко ми хареса - хората, натюрела им, храната, музиката.

Минала си през здравословни проблеми и сериозни операции. Как се справи психически с това изпитание?
- Заради обгазяването на Русе съм получавала астматични припадъци и лекарите са казали на родителите ми веднага да напуснем града. Затова и две години сме живели в Правец. Искам да кажа на всички жени да са смели, и че няма от какво да се притесняват. Всички изпитания, които ми се стовариха на главата, много ме промениха. Преди бях неуравновесена, плаха, несигурна, а тези трудности ме направиха по-спокойна, колкото и странно да звучи. Само преди дни научих, че ще оперират колежка, която бегло познавам, тъй като е отскоро при нас. Бях много щастлива, че мога да я успокоя с моя опит, тъй като ставаше въпрос за проблем, който съм имала. Когато разбереш, че ти предстои нещо подобно, трябва да го приемеш, а не да се панираш. Когато ме е страх и ми е трудно, се мобилизирам. Например при една от операциите, които са три, ми се наложи да оставам сама в болницата. Близките ми можеха да идват само в определени часове. Мислех, че сама няма да се справя с болката, но се оказа, че не е така. Още четири жени имаше в стаята и аз бях най-мобилизирана, което ме изненада и мен самата.

Станала си мъдра или си такава по принцип?
- И родителите ми така преценяват, а аз мога да им се доверя, защото имат най-много наблюдения върху мен. Те считат, че с годините ставам все по-мъдра и дано така да продължавам. Не съм импулсивна. Винаги, когато ми се случи нещо, независимо дали е добро или лошо, 5 минути гледам през прозореца или просто седя и разсъждавам. Трудно е в определени ситуации да не си емоционален, но не може винаги да си като скала. Всички сме хора, даже да се видят сълзи в очите ни, не е слабост.

Плачеш ли често?
- Преди плачех често, имах ревлив период. Като че ли бях по-крехка и ранима. Колкото повече опознавам себе си, толкова по-добре владея и емоциите си.

Чувстваш ли се обичана?
- О-о да, определено!