Как се промени животът ми след “Здрач”
Животът ми не се промени, той започна след “Здрач”.
Последна редакция: 14.10.2009, 11:27 Публикуване: 02.10.2009, 11:27
Започнах да използвам защитен крем фактор 50, само и само да не придобивам тен (околните си мислят, че просто се грижа за здравето си).
Като видя нещо да блести, веднага се приближавам да проверя какво е (околните си мислят, че е просто, защото съм късогледа).
Когато се предствям винаги натъртвам името си: “Аз съм Ббббелллла” (околните ме съжаляват, защото смятат, че освен късогледа, вече съм станала и заекваща).
Започнах да се подписвам под статиите си като Бела Кълън (околните не забелязват – явно никой не ми чете статиите).
Често споменавам Дебюси и Clair de Lune (околните решават, че може и да съм интелигентна и трябва да почнат да ми четат статиите).
Непрекъснато цитирам Стефани. Тя споделя това, тя казва онова (околните си мислят, че това е някаква моя откачена приятелка).
Като видя сребристо “Волво”, почти се блъскам в него (околните си знаят, че по принцип съм лош шофьор).
Ходя често до балетното студио, в което играех като малка. Стоя под прозорците и въздишам тежко (околните си мислят, че просто съм носталгична по времето, когато бях слаба).
Когато покрай мен минава висок, блед мъж внимавам да не си мисля много неприлични неща, за да не би да ги “прочете” (но за съжаление досега околниЯТ не реагира … може би мисля прекалено тихо).
Ако навън вали, винаги казвам: “Я, какво е хубаво времето днес” (околните са шокирани).
За всички страховити легенди за вампири, коментарът ми е: “Я, колко приятна историйка” (околните са повече от шокирани).
Когато някой ми подари книга за вампири, започвам да подскачам като луда (околните определено смятат, че в предния израз не бива да слагам “като”).
Като видя плакат за кампания “Дарете кръв”, започвам да се хиля тъпо (околните вече просто не знаят какво да мислят).
Мечтая да бъда безсмъртна (околните са ужасени – толкова много време ще трябва да прекарат с мен).
Освен вампри, харесвам и върколаци (околните вече са вдигнали ръце).
Ако случайно се порежа с интерес разглеждам капката кръв и се изкушавам да я вкуся (околните вече гледат да стоят далеч от мен).
Животът ми не се промени, той започна след “Здрач”. Преди това беше някакво съществуване, отдадено на образование, градене на кариера, създаване на реални приятели и поддържане на любовни връзки, градене на семейство – все глупости, с които не знам изобщо кой се занимава… (и ти какви околни… вече никой не иска да си общува с мен).
http://twifanzone.wordpress.com/
Бе то понякога коментарите са едни такива ...
Аз съм благодарна и за добри и за лоши коментари
А най-вече съм благодарна, че някой ме е помислил за 13 годишна
Не се отчайвай от коментарите. По-лошото е да няма никакви коментари.
Требе да се знае докъде водят дори безобидни неща като книгите, че после тия 13 годишни отидат на религиозна литература и хептем си ебат майката
Аз очаквах негативни коментари, но чак пък и Платон да намесите
Аз пък си мислех, че хуморът е нещо индивидуално и няма неща, които да са забавни на всички. Явно наистина написаното от мен си е само за Здрачманиаци. Тези, които не са харесали книгата, определено няма как да харесат и написаното.
Но и на негативни коментари се радвам - каквото, това.
не, по-скоро нека си представим идеята за хумор. ИДЕЯ като в пещерата на платон (какво клише, кой не е чувал за нея, лили! не се прави на умна. Е, ЩЕ СЕ НАПРАВЯ).
та, след това нека кажем, че съществува сянка на хумор, това, което използваме, доближава се до ИДЕАЛА и е ок.
сега нека си представим, че човечето в пещерата носи тениска с човече в пещера.
хуморът от тази статия ще бъде сянката от тениската на човечето в тениската на първото човече с тениска.
надявам се, че го обясних ясно





















































































































































Коментари (22) Най-старите отгоре
Вашият коментар