Всеки си има свой начин да каже чао.

Когато е обиден, когато е разочарован.

Когато той самият е наранил и сега срамът и гузната съвест не го оставят.

Моят е лесен и ефективен.

Изтривам човека.

И телефона му.

И скайпа му.

И снимките, и спомените, ако мога - изтривам всичко, показало че го има. Че е съществувал в една реалност с мен.

Независимо дали говорим за приятел.

Или за партньор.

За колега, с когото си на повече от здрасти.

Самият факт, че казваш "чао" на някого, значи че е част от живота ти. Бил е. Или така ти се е искало.

Е, понякога не можеш толкова лесно да кажеш чао.

Щото колегата все още ти помага за проекта. А приятелят ти дължи пари, пък май и една блузка ти замъкна "да излезе веднъж" с нея. Или пък си му обещал нещо и чакаш.

Понякога няма такива прости причини - не можеш да кажеш чао, щото ти е трудно. Привързал си се. Не можеш да го/я пуснеш ей така.

Твоя воля.

Аз си имам таймер, мислен. Който отмерва секундите до момента, в който някой ще бъде изтрит.

Сигурно е по-лесно и правилно просто да махнеш с ръка и да продължиш.

Гаранция.

На мен обаче изтриването си ми е ритуал.

Пък и ми доставя някакво извратено удоволствие.

Delete - няма те вече. Няма я обидата. Няма го разочарованието. Изчезна и наранената гордост. Изчезна и ти.

Защото няма смисъл да поддържаме контакт с хора които ни нараняват, нали?

Delete.

Изтривам и част от себе си, да, няма как, ама...

Или друга ще порасне на нейно място...

Или не ми е трябвала чак толкова.

След което продължавам напред.

А таймерът за нови хора, които ще изтрия, тиктака.

http://damnation.blog.bg/