Ето какво става в света на няколко български момичета, които са много различни, но животът, видиш ли, ги събира...

Хрониките на Хриси, Глава 2

Кифлите интелектуалки и техният Брад Пит

Българският народ си има една характеристика, която го преследва като контрольор в градския транспорт и от която трудно ще избяга. Това е балканският синдром. Салфетки по масите, красиви тунинговани мацки, дебеловрати мъжаги, които се фукат пред тези мацки с въпросните салфетки и скъпарските бутилки алкохол, с които да ги опиянят и вкарат в леглото си. Това е горчивата истина.

Да, обаче някои от баровците и тунингованите мадами решиха изведнъж, че е по-интересно да си умник, отколкото гъзар. Някои от въпросните тузари се врътнаха по западните курорти, пръснаха някой друг лев за почивки, пробвайки се и там да пръснат по някоя салфетка, ама видяха, че не върви, и се зачудиха, аджеба защо така.

Елементарно - просто хората там някак не успяват да намерят смисъл в мятането на салфетки, освен ако не са на маса и не изпълняват функцията, за която са предназначени. Със сигурност те не биха разбрали и някои от другите ни странни балкански привички.

В този ред на мисли и някои от нашите таланти изведнъж си въобразиха, че Народният театър е Бродуей. Родните моделки и силиконови дами рязко пък се преориентираха и преустановиха мирогледа си, считайки че като почнат да четат Паулу Коелю, ще могат да впечатлят някои западен бизнесмен или да станат жена на някой като Донълд Тръмп, примерно. Певците пък видяха, че така, с тея кючеци, на запад няма да ни вземат никога насериозно и решиха да се впуснат в преразглеждане на музикалните си вкусове.

Да, обаче вълкът козината си мени, но нрава - не, са казали предците ни и сигурно дори не са предполагали докъде ще я докараме към днешни дни и че ще се отдадем на системата копи-пейст.

Не ме разбирайте погрешно, хубаво е че настъпва промяна, но за съжаление тя не е плод на истинско осъзнаване, а по-скоро на подражаване. Просто сега е по-модерно да го раздаваш интелектуалец.

Наскоро със Сиси бяхме на едно събитие, свързано с българското кино. Много уважавам изкуството и творците, но в случая не е в това въпросът. Там беше пълно с наперени мацки, които пет пари не даваха за изкуството, но ай-каха и се вай-каха колко е хубаво, че киното у нас се развива, а сигурно не са и чували за Тарантино.

"Ох, искам да съм актриса!" е една от репликите, които често чувам напоследък. И това кога се случи? Когато изведнъж започнаха да се правят продукции и в България.

Е, добре де, ти ако искаш да правиш нещо и да търпиш развитие, отдавна да си се отриентирал към мечтата си, и да си наясно със себе си, а не чак като "стане модерно" да се усетиш. Или като гледаш Златка Райкова в някои БГ сериал да си кажеш: "Ми, да и аз искам да съм по телевизора, за да мога да се фукам после пред приятелките (и евентуално да си кача цената)."

Та, на въпросното парти засякох някои доста интересни личности, които познаваме от екрана. Хората искаха да се снимат с тях, да позират, та после да кажат: ‘’Оле, имам снимка с Асен Блатечки’’ примерно.

Това не е лошо. Кофти момент е обаче, че нашенците решиха, че са Брад Пит-овци и се възползват от това, че "ги дават по телевизора", за да омотаят някоя заблудена девойка. Те не са по-добри от онези, които със скъпи бутилки, забаламосват същите тези девойки.

Тогава накъде отиваме, търпим ли развитие или отново се бутаме в клоаката?

На събитието срещнах един много популярен сред българската аудитория актьор, който беше се обградил с тунинговани мадами. Разказваше историите си от Кан и други екзотични места, на които я е бил, я не е бил.

Въпросът е, че му се получаваше и тези момичета го гледаха с възхищение, и в малките им главици се въртяха мисли как да се забъркат с него, та да влязат в медийното пространство, та после, видиш ли, да получат своите пет минути слава.

‘’Ще ми дадеш ли номера си?’’, трескаво започна да рови из телефона си едната. "Кой ще е следващият филм? Няма ли някоя роличка като за мен?’’, заразпитва другата. А той нахакано обясняваше как, едва ли не, ще ги превърне в звезди.

Ще споделя обаче нещо за въпросния индивид. Господинът е хмм... как да кажа... е доста неподдържан. Едва ли Брад Пит би си позволил да отиде на събитие с мазна косица и неприятен дъх. Далеч съм от мисълта, че дамите, които бяха в неговата компания, не са го забелязали, защото това се усеща и забелязва от километри. Те обаче стоически търпяха и слушаха историите му. На такъв мазохизъм са способни само българските жени.

На въпросното събитие имаше и хора от всички други сфери. Един от тях беше господин, който има заведение, обаче реши, че може да съчетае шоубизнеса и кръчмарството и се впусна в ‘’дълбоките’’ води на кино индустрията у нас. Той започна да се появява с епизодични роли, тук и там и подобно на гореспоменатите девойки и той търсеше своите пет минути слава.

Няма лошо, но да сте чули за някой бизнесмен по света да тръгне да се снима в киното? Защото лично аз не съм. Едва ли бизнес стратегиите биха могли да му помогнат в актьорската игра. Но дали този господин има талант или не, предполагам, че е по-добре да оставя на вас да прецените.

Друг интересен такъв случай е този с един негов, така да се каже, колега, който също е известен бизнесмен. Въпросният в последно време все се бута в светлините на прожекторите, нищо, че има да върти цяло заведение, той се появява на екран все по-често. С увеличаването на неговите пет минути слава, правопропорционално се увеличава и яркостта и цветността на костюмите, с които се показва тук и там.

Същият този индивид се впусна и във връзки с разни госпожици от публичната сфера. И тук е много интересно, че се получава сякаш една бартерна сделка. Тя ще казва, аз ходя с него - всички го знаят, пък той ще се фука, че ходи с Мис еди коя си и покрай нея може да намаже и някое друго интервю. И така, кой кого използва вече в един момент няма значение.

Една от младите дами, с които този господин се замеси, се оказа доста многопластова и пълна с изненади. Разказвайки, че знае няколко езика, се оказа че едва се справя и с английския. В същото време, ако не мине номерът с това, че е голям полиглот, изкарва другия коз: ‘’Имам испанска жилка!’’. Докато най-накрая се разбра, че тъмният й тен не е заради испанските й корени, а по-скоро защото е от боята на Азис. Ясно ви е какво имам предвид.

Примери много, и за мъже, и за жени, които по нелеп начин опитват да покажат, че и "ние го можем като в чужбина’’. Това обаче не променя факта, че го правим някак нелепо и смешно в очите на останалите държави. Ако ще правим култура, изкуство или ще почваме да се развиваме интелектуално, то нека поне да го правим качествено, а не само, за да "ни дават по телевизора".

 

Цункам ви,

Хриси