Писателката Кристин Димитрова е автор на сборника с разкази "Любов и смърт под кривите круши", романът "Сабазий", спечелил конкурса "Митовете", и 9 книги с поезия, сред които "Образ под леда", "Поправка на талисмани" и "Сутринта на картоиграча". Носител е на множество литературни награди. Нейни стихове и разкази са преведени на 15 езика.

Снимките на "Козелът" вече започнаха. Каква е основната сюжетна линия на филма?

Любовна, свързана с много пречки и отрицание. Млад мъж, на когото му се е наложило поради финансови проблеми да бяга от града, се заселва в дядовата си къща. Тя е полусрутена, но някога е била турски конак. В мазето й нашият човек открива скрита ниша с тайни знаци върху каменния й капак. Вътре явно някога е имало съкровище, но тъй като днес го няма, той започва да гледа кози. Един ден на хоризонта се появяват мъж и жена, които се представят за ценители на "всичко българско и родно". Жената е чужденка и е преизпълнена с чистосърдечни етнографски интереси. Мъжът обаче си е нашенски иманяр, който не е дошъл само да разглежда пейзажите... Така започва всичко. Сюжетът се движи между комедията и драмата.

Какво променихте в новелата на Радичков за сценария?

Радичков е философ чрез думите. При него всичко е одухотворено - тревите, животните, камъните. Козелът при него, примерно, е с "разбойническа брада". Е как да се покаже, че брадата на козела е именно разбойническа? Или че човекът е "изпаднал от каруцата на природата"? Филмът се изразява чрез образи и този език не може да се запази. В най-добрия случай ще се получи нещо като по-поетичните кадри от Дискъвъри. А езикът в един текст е присъствието на човека, коментарът на човека. Обърнахме нещата и сега коментарите идват от козела. Той е нещо като митологично животно, доста пъти неприятно изненадано от това, което вижда. А хората се забъркват в обичайните си глупости.

Трябваше също така да сме наясно сценарий за съвременен филм ли ще пишем, или за исторически. Защото героят в новелата на Радичков е невинна, непокварена душа, която става жертва на коварната жена от града. Днес има мобилни телефони, хората гледат телевизия, слушат радио... а и жените едва ли са основния преносител на поквара. Това противопоставяне между град и село просто не става.

Искахме да се придържаме към времето си. По този въпрос и двамата сценаристи бяхме на едно мнение.

Как писахте заедно с Георги Дюлгеров? Добре ли се сработихте?

Отлично, но това не значи, че не сме се съдирали от спорове. Всеки, който познава Георги, знае колко деликатен и начетен човек е той. Но който го познава по-добре, е наясно, че малко хора са толкова упорити. Ако нещо му хареса повече от досегашното, готов е да се откаже от страници работа и да го вземе. Но ако не му хване окото веднага... Когато двамата сценаристи започват да се препират, накрая единият вика режисьора да каже какво иска да снима, но тъй като в този случай режисьор е пак Георги Дюлгеров, ясно какво става. И досега има неща, които ги исках по друг начин. Когато пиша собствен текст, сама си отговарям за ефекта му. Въпросът е, че тук цялостният продукт ще се представя от Георги. Няма как да не застана зад него.

Какви са впечатленията ви от артистите и тяхната работа?

Когато видях на пробните снимки Иван Бърнев и Анджела Родел, много се зарадвах. Можех да си представя как някой изчита текста, примерно, но комбинацията между двамата надхвърляше очакванията ми. Лицата им имат съвършено различна мимика, гримасите им са различни. Така и трябва да бъде. Иван е такъв актьор, че и една дума да повтаря само, ще останеш с чувството, че ти е разказал история. А Анджела е много интересна личност. Тя е антрополог, американка е, а пее български народни песни като някоя пета сестра Кушлева.

Докато пишехме сценария, някакси имахме предвид, че Иван ще играе главната роля. Но през ум не ни е минавало, че ще намерим Анджела, която се вмъкна в ролята на жената като ръка в ръкавица. Георги я откри за филма.

А козел имаше ли?

Да, всъщност единствените актьори, чието заснемане видях, бяха козлите. Ролята се играе от два еднакви козела, които са приятели. На разбойническа брада го докарват, но физиономиите им са толкова симпатични, че не знам как ще изглеждат строги за скандалджийските сцени.

Как започнаха снимките? Имаше ли трудности?

Георги Дюлгеров счупи една огромна чиния и каза да си вземем по парче. На края на филма ще съберем парчетата и това ще докаже, че не сме се изпокарали. Всички грабнаха по някое малко късче и за мен остана едно парче, голямо колкото керемида.

Вече се знае, обаче, че парчетата няма да могат да се съберат. Още на втория ден почина човек от екипа - Георги Шопов. Не успях да се запозная с него лично. Просто чух, че докато са пътували към София, един мерцедес влетял в насрещното платно и ударил микробуса им. Баща ми беше убит по същия начин, на връщане от командировка. Не знам какво прави в момента човекът, който причини смъртта му. Предполагам, че не е забравил. Аз не бих могла.

Пътищата в България са приют за малоумни. А актьорите постоянно ще пътуват до София и обратно, защото работят в театрите. По повод на филма научих, че у нас нямало кино актьори, а само театрални. Пет-шест филма годишно не могат да издържат и най-големите ни звезди. Ето ти още един риск към професията.

Българското кино често се стреми към една идеологическа некомерсиалност. Как определяте лентата - като филм за масите или за по-интелектуална публика? Тоест, ще става ли за гледане?

Киното по замисъл е масово изкуство, иначе щяха да се строят киносалони за двама. Фелини, със всичките му усти в едър план и диалози на различни езици, със сигурност е събрал повече публика от някой треторазреден, масов по уклон, екшън-режисьор, така че границата между комерсиалността и некомерсиалността вероятно е най-отчетлива в главата на автора. Разбирам обаче накъде отива въпросът: филмът за пред международни журита ли ще е, или за българските киносалони. Надявам се и на двете, но още никой не го е гледал, нали? Сега е изцяло в ръцете на режисьора и актьорите. Ще кажа само, че имат пълното ми доверие.

Разбрахме, че работите и над друг сценарий...

Да, "Етиен" се казва проектът. Екипът е от млади хора. За режисьорката Светла Цоцоркова това ще бъде първа пълнометражна лента, но тя е идеалният човек за този филм.

Сценарият е по идея на мой разказ, изцяло градски сюжет. Става въпрос за млад компютърджия, който се влюбва в по-възрастна жена, и се забърква между шамарите на една история, която няма нищо общо с виртуалните му битки. Междувременно майка му му се бърка на всяка крачка.

Доста общо се изразихте...

Тук интригата е много важна, не искам да издавам нищо. Не е лесно да си млад в България и ние искаме да го покажем. Но ако не ни дадат пари, никога няма да разберете какво сме замислили.