Тия дни ни налегнаха екзистенциални размисли, които нямаше как да не ни доведат и до най-изконната от всички теми - за чалгата и дали да й се кланяме като герои от евтин зомби филм или да я пуснем надолу по канала с патоса на моралисти-фундаменталисти. Всъщност, изконна си е само по нашите (и някои от околните) ширини и дължини, иначе светът дреме в блажено неведение за наличието на този социо-културен феномен. Но ние си живеем тук и не смятаме да се оплакваме от този факт, даже напротив.

Както обикновено, истината и в този случай е някъде по средата и е въпрос на лично отношение, но за да се опитаме да я открием, се поставихме едновременно от двете страни на барикадата. Първо се замислихме за десетте най-хубави, родни и направо благородни черти, които могат да направят попфолка дори полезен, а после с ината на черна станция опонирахме на същите тези десет точки. Виж резултата:

1. Попфолкът е музиката на народа - ние сме балканци и като такива можем да се оприличим с нея. Тя е музика за душата. Да, в нея няма да откриеш словата на Евтим Евтимов, но пък можеш да се отпуснеш и просто да се забавляваш с ритмите, предназначени основно за купон.

Чалгата със сигурност е музика на народа, само дето не е на нашия. Или, за да сме по-точни, в българската си разновидност, тя е музиката на няколко народа - турски, гръцки, сръбски, че даже има и арабски забежки. Безразборното гепене от какви ли не първоизточници така е размило нещата, че за някакъв стил изобщо не може да се говори. А „народът" нямаше кой знае какъв избор - след идването на „демокрацията", когато той беше жаден за всичко ново, различно и „свободно", изведнъж беше залят отвсякъде от евтината музичка. Тогава фолк-певачиците не се появяваха само от чешмата в кухнята, за да наложат чалгата като най-непоклатимия мейнстрийм. Дали попфолкът е за душата или за краката (или по-скоро за тазобедрените стави и прилежащите им извивки), може да се поспори. Щото душата, освен да се отпусне, понякога има и други нужди - да полети, да се вдъхнови, да роди нещо красиво. Музиката много помага за това, ама не точно тази.

2. Модните икони в попфолка учат на стил - голяма част от изпълнителките се превърнаха в диктаторки на модата. Те вече не правят смехотворни комбинации от червен клин и розова блузка. Мнозина от тях се допитват до стилисти и дори имат личен такъв. Галена, Цветелина Янева, Емилия, Преслава и още от големите имена в този бранш искат съвети от най-добрите. Момичетата от провинцията се научиха на стил или поне на по-добри съчетания с дрехите. Певицата на годината - Преслава, която в момента е във „ВИП Брадър", се е посъветвала със стилист как да се облича в Къщата, за да не изглежда смешна. Факт - тя е най-добре изглеждащата жена вътре.

Е, точно в това е големият проблем - че тези от екрана и сцената на чалготеките учат младите. Ама това, на което ги учат, води до много поразии за нацията като цяло. После да не се чудим защо тийнейджърките масово приличат на магистрални работнички, а момчетата побийват учителките си и мечтаят да са лоши измамници с бърза кола и силиконово мълчащо същество до себе си. Като стана дума за силикон - ако не беше чалга бизнесът, хора като Благодаря-ви-доктор-Енчев сигурно щяха гладни да ходят. Но, стига сме хейтили, ставаше дума за стил. Такъв в попфолка определено има - достатъчно е да си пуснеш най-лъскавия тв канал в този жанр и да му спреш звука. Не ти трябва софт порно. Иначе за особено висша мода в България е доста трудно да се говори, освен ако вафлите в косите не са такава, а това наистина си е вече тежка диктатура, от която е хубаво някой слънчев ден да се освободим. Въпросът дали точно „ВИП Брадър" е мерилото за стил ще подминем с усмивка.

3. Попфолкът не е това, което беше. 90-те отминаха отдавна. Евтините текстове за мобифон и бял Мерцедес останаха във времето, когато Жоро Илиев и компания щракаха с пръсти и стреляха с пистолет във въздуха, за да си поръчат бис от певицата. 2015 сме. Не може да се отрече, че развитие има. Баладите в попфолка са сред най-смислените в музикалния ни живот в момента. А в част от някои текстове като автор може да бъде открито и името на поетесата Надежда Захариева. Колаборациите също станаха хит. Парчето на Цветелина Янева и Ищар - „Музика в мен", не е попфолк. Ако не вярвате, намерете го в YouTube и просто го чуйте.

Факт е, че чалгата поизлъска имиджа, но десетилетните поражения, нанесени върху добрия вкус оставят своята следа. А промяната в морала е по-скоро на повърхността, иначе ценностите, които тази музика внушава, в основата си не са мръднали особено. Те и охранителите през 90-те в един ден станаха застрахователи, ама това не ги направи агънца. Иначе това за 2015-а е много вярно. Наистина, хайде вече да излезем от ориенталщината и да влезем в съвременния свят! Дори и чалга бизнесът вече осъзнава, че разпасаната му привлекателност започва да поизветрява и се опитва да се присламчи към нещо по-качествено и модерничко, за да оцелее.

4. Никога не отричат другите жанрове - за разлика от естрадните и хип-хоп изпълнителите, тези от фолка не оплюват другите. Че даже ги и хвалят. Правят го, защото за тях има работа, а има работа, защото са търсени. А щом са търсени, значи са харесвани. Затова при фолкаджийте няма злоба към „другия" отбор. Защото те не лежат на стари лаври.

Дали има злоба само те си знаят, но наистина в този бизнес дисциплината и наложеният стил на поведение се спазват желязно. Макар че напоследък се случва немислимото - няколко певици започнаха да се отлюспват от компанията-майка „Пайнер". А иначе момичета няма как да лежат на стари лаври, защото просто ги нямат. За другите два стила е ясно - хип-хопът се гради на хейта и критиката, а естрадните изпълнители се дразнят, защото попфолкът се превърна в това, което беше техният стил по соца - най-масовата музика. Само дето онази се правеше с по-качествени текстове и по-добро композиране.

5. Пълнят стадиони - изглежда само попфолкът може да напълни родните стадиони. Последните няколко лета империята на Митко Пайнера правеше едномесечно турне в различни градове на страната. Неговите хора пълнеха стадиони. На 25-и септември пък Слави Трифонов и бенда му събраха 70 000 на „Васил Левски". А тяхната музика каква е? Ако не е чалга, здраве му кажи...  Добре, ако ти звучи по-културно, наречи я „етнофолк".

Лека корекция - най-големите български стадион са били пълнени и от „Ей Си/Ди Си", Мадона, „Металика" и един куп други метъл банди, от „Бон Джоуви", „Депеш Мод", Роджър Уотърс, сигурно забравяме мнозина. А за сравнение в цените на билетите трудно може да се говори. Така че очевидно у нас има интерес към най-различни типове музика на живо. Това че българските алтернативи на споменатите изпълнители не могат да съберат толкова публика, си е техен проблем. Той и Слави май сериозно наду бройката на зрителите си, но това е друга тема.

6. Самостоятелни жени - тези жени (а и мъже) се издържат добре и сами. Хонорарите, които получават, ги правят финансово независими. Но де да бяха само хонорарите от участия. Безбройните реклами и риалити предавания, в които участват, също им докарват подобаващ доход. Честно или не, на тези изпълнители им е предопределено да взимат. И то чрез труд.

Забавно е да говорим за самостоятелност в един жанр, който издига на пиедестал идеята за жената като „златотърсачка". Не е нужно да изброяваме през колко и чии легла са минали някои от звездите в този бранш. И как въобще някои от тях са стигнали до сегашния си статут на фолк-диви. А за риалитита, пак ще кажем (като Божинов) - всичко това си е един затворен бизнес, в който се въртят едни и същи лица, едни и същи хора (често от попфолка) си се канят и си въртят едни пари. Пък ако лежането два месеца на диван със съквартиранти е труд, значи всяка останала работа е направо сизифовско усилие.

7. Те са  звездите в медиите - навсякъде са и то без да се натискат за това. Всяко риалити шоу ги кани. Всяка медия ги иска. Ако не бяха фолкаджиите, може би половината предавания у нас просто нямаше да ги има. Защото те са богати, успели, известни и все пак - хора с професия. Те са исканите.

Виж по-горе за медийно-риалити-фолк средата у нас. Въпросът дали медиите я създават в този й вид, защото хората я искат, или хората не знаят друго, защото само това гледат, е като онзи за кокошката и яйцето. Мнозина го решават, като просто спират да гледат българска телевизия.

8. Близост до феновете - въпреки че им е лепнат етикетът „звезди", те се стремят да са близо до фенската маса. Срещата с почитатели в организирани фен клубове, както и комуникацията между двете страни в социалните мрежи, ги прави лесно достъпни. Или поне не невъзможни.

Вече казахме - дисциплината е желязна и фолкаджиите, освен че са като излезли от калъп, трябва да спазват и единен код на поведение, който включва и привидна близост до широките народни маси. Които пък по този начин замечтават да изглеждат като тях и да правят нещата, които те вършат. И така колелото се върти.

9. Умни момичета - да се твърди, че са в изобилие - не са. Но ги има. Пример за това е Кали. Майката на три деца, която нощем ходи по участия, вече има бакалавърска степен по „Социология" и то в Софийския университет. В момента тя продължава образованието си в Алма Матер, като е записала и магистратура по „Психология". Колежката й Райна също учи за психолог. Други набавят знания, като избират да четат книги.

Браво на момичетата! Всички знаем колко лесно може да се изкара каквато и да е диплома в България, но не можем да говорим, че такъв е и техният случай, може и наистина да са умни. Дано академичните познания да им свършат някаква работа. Виж, това с четенето на книги вече е наистина епохално постижение.

10. Бизнес стратегии - като прагматични момичета, изпълнителките решиха да развиват и друг бизнес. Доста от тях вече се захванаха с мода и се справят успешно. Галена има свой бранд и вече има няколко колекции за BEYOND. Тазгодишните абитуриентки буквално бяха луднали по роклите й. Есил Дюран също реши да се развива в тази област и създава елегантни тоалети, а Малина неотдавна се занимаваше с дизайн на обувки.

Така де, това с попфолка си е до време. Утре ще се появи някое момиче с по-късо име или по-дълги крака, с повече силикон или по-мастит покровител, и си аут. Но, само нещо не разбрахме - те последно допитват ли се до стилисти или самите те са стилисти? Ако е второто, това обяснява фрийк шоуто, което се случва всеки май месец, когато абитуриентки с много златничко или с две вързулки вместо рокля плъзват по градове и паланки.

А ти, какво мислиш?