Отношението на мъжете към куцането ми е въпрос сам по себе си. Основно, мъжете в ранната ми младост се деляха на две групи – нормални момчета и такива, които ме харесваха.

Първата група се боеше да ми каже “здрасти”, да не би да се влюбя в тях и да ги направя за резил пред приятелите им. Ако пък ми кажат и “как си”, смятай, че съм се заселила на рогозката пред дома им и заплашвам да си прережа вените, ако не се оженят за мен.

Втората група се надяваше точно на това. Състоеше се предимно от стари, мазни чичовци, дебели такива, какато и пъпчасали несретници на средна възраст. Да не си помислите, че преувеличавам, за да обидя някакви прилични хора, които просто не са ми харесвали. Става дума за истински, стопроцентови отвратяги в реално време.

Като стана дума за отвратяги, сещам се веднага за един, който държи палмата на първенството – Каската. Виках му така, защото се хвалеше, че навремето бил синя каска в Камбоджа. Също така беше скинар, футболен хулиган и очевидно луд. Живееше някъде наблизо около моето общежитие, когато бях студентка и ме следеше. Един ден дошъл и разпитвал тъпата ми домакинка за мен и тя “понеже си помислила, че ми е някакъв роднина” му изпяла каквото се сетила. И така, Каската взе да ме навестява редовно в стаята ми през ден, а аз се боях да го изгоня.

Особено ме плашеше смущаващата последователност на тия му посещения – винаги през ден, все едно му се иска да идва всеки ден, но се бои да не стане нахален. Иначе Каската ме ухажваше по всички правила на занятието – носеше ми подаръци и шоколади, които според настроението си изхвърлях през процореца или мятах върху шкафа. То си бяха доста странни подаръци, де. Използвани химикалки, използвана козметика – незнам от кого ги чопваше, но се стараеше човекът. Веднъж ми беше оставил пред вратата и изсъхнала китка.

Каската беше огромен, дебел тип с бръсната глава, кубинки с бели връзки (”за бяла раса”), шал на любимия си футболен отбор (който и да беше той) и миришеше на тоалетна. Не на немито, некъпано, мръсно – ами точно на лайна. Незнам как го постигаше тоя уникален аромат, освен да е бъркал термина “тоалетна вода” с вода от тоалетната. Всяваше страх и ужас и си му личеше от сто километра, че не е добре с главата.

Мисля, че го понасях толкова дълго точно защото фиксацията му върху мен беше направо хипнотизираща. От една страна се страхувах от него, а от друга – имах чувството, че ако му кажа да си изтръгне сърцето и далака и да ми ги поднесе за вечеря, само ще попита: “Как ги искаш сготвени?”. Каската искаше да се жени за мен, понеже някак си беше стигнал до извода, че съм “чиста раса” - един вид, добър генетичен материал. Само имена на децата дето още не беше измислил. Сериозно ме плашеше, особено с твърденията, че ще убие приятелката ми и сестра й, понеже ме настройвали против него. Твърдеше, че вече бил убивал хора – в Камбоджа, разбира се – и беше трудно човек да не му повярва.

Но колкото и да се боях от него, един ден холеричната ми природа надделя над разума. Тъкмо си бях взела душ и се мажех с лосион за тяло, Каската тропа на вратата. “Не влизай!” - извиквам аз, при което той нахълтва като освободител. В пристъп на временна лудост му се разкрещях да се маха, да изчезва и да не се вясва повече, понеже не мога да го гледам. При което Каската се сви и тихичко се изнесе.

Получих просветление. Каската се бои от мен! През цялото време, докато аз съм се бояла от Каската, той се е боял от мен ОЩЕ ПОВЕЧЕ. Да плача или да се смея? Могла съм да го пратя по дяволите още преди два месеца, когато започна да ме тероризира. Той през цялото време се е приспособявал към моето поведение и си е мислел, че щом не го гоня – значи толерирам ухажването му.

Оттогава Каската спря да ме посещава. Е, отвереме-навреме изскачаше иззад някое кьоше и заявяваше: “Отново се срещнахме случайно! Не е ли това знак от Съдбата?” - но аз упорито го игнорирах и той не си позволяваше нищо повече.

 

http://whatsthatcrap.blogspot.com/