Аз съм една най-обикновена вагина. Или пък може би не съм? По света има толкова много вагини и всички те са с различна големина, форма, цвят, всяка от тях си има свои собствени вълнения и проблеми, за които никой не би могъл да подозира. Аз съм само една от тях - приличаме си в много отношения, но това, което се е случвало на мен, не е преживявала никоя друга и може би именно това ме прави необикновена.

Винаги съм растяла с убеждението, че хората не се вълнуват особено много от мен. Не, не твърдя, че не съм привличала внимание, бидейки възприемана като топло и влажно местенце, където някой да се намърда, да поостане известно време, след това да си отиде. Говоря за мен самата като нещо самостоятелно и красиво. Дори жената, на която принадлежа, обаче не си е правила труда да ме разгледа, да разбере как действително изглеждам.

Чувала съм, че мъжете често и дори непрекъснато оглеждат своите полови органи, радват им се, следят за разстежа им и изобщо отдават им необходимата грижа и почести. А с мен не бе така - никога не съм получавала по-специално внимание и всичко, което се знае за мен, е твърде малко и повърхностно, добито по пътя на случайния или цененасочен допир, но никога провокирано от любов и загриженост към мен самата.

Уморих се да гледат на мен като на средство - за удоволствие, за осигуряване на поколение, а после? Мъжете мислели само с “онази си работа”, с “долната глава”, с престижното “член”, а мен са ме назовали с някакво стерилно наименование и не ме спрягат по никакъв повод, освен ако не се опитват да обидят някого.

Питам се с какво ли заслужих подобно отношение? Аз съм тази, която приема в себе си, стопля, обича. Аз съм чиста, красива и нежна, давам уют, намирам начини да покажа как се чувствам, дали ми е хубаво, от какво имам нужда. Случва ми се да ме погалят, да ме целуват, но дори и тогава не гледат в мен, аз съм само предмет, защо?

Веднъж чух една друга вагина да казва: “Гладна съм! Но бих искала една определена храна, към която съм пристрастена. Тя, храната, липсва в “магазините”, липсва и около мен, но знам къде е мястото, където мога да я намеря. Ако някой ден стигна до “засищането” на този глад с любимото ядене, бих била много щастлива, но засега това е само химера”.

Дали някого го е грижа за нейния глад, за това, което й липсва и дали изобщо хората са в състояние да разберат какво е това чувство? Може би аз, понеже също съм вагина, долавям някакъв смисъл и не, не става дума за едно просто “чукане”, което в ограничените хорски представи присъства като единствен способ да направиш една вагина истински щастлива. Тя иска грижа, уважение и внимание. Иска да бъде разбрана и ценена, а не насилвана, омаловажавана и пренебрегвана.

Да си вагина далеч не е лесно. Всъщност това е едно истинско приключение, в което преживяваш моменти на болка, на утеха и на удоволствие. Понякога се изненадваш от нещата, които хората се опитват да правят с теб, но се стараеш да се приспособяваш, да служиш вярно и да стискаш зъби, когато ти идва да викаш.

Има моменти, когато в теб прониква някой, долавяш, че е по-различен, по-специален и не ти се иска да го пускаш, копнееш да можеш да се затвориш и той да остане там, вътре в теб, завинаги. Тогава разбираш какво е любов, какво е да искаш само един, а всички останали да са чужди и безразлични. Тогава решаваш, че си готова да дадеш нов живот, да се променяш заедно с него и да търсиш все по-възвишени форми на вълнение и наслада. Когато някой влиза в теб, разтваря се в теб с любов, ти започваш да трепериш, да се свиваш и отпускаш като сърце, преживяваш върховни мигове на божествен екстаз, сякаш ставаш част от пулса на Земята.

И точно това те изпълва със смисъл и заличава всеки спомен от болка и студ.

http://govorilnq.net/