Симо Хайxe

Симо Хайхe е финландец и преди Съветско финската война водел скучен живот на фермер. През 1939 г. когато Съветския Съюз нападнал родината му, той решил да я защити.

Взел вярната си винтовка, няколко консерви с храна и облечен изцяло в бяло се отправил към гората, където започнал да стреля по всеки руснак, който видел.

Само за 100-те дни през които действал, при средна температура под минус 30 градуса и над метър сняг, той убил 542 човека с пушката си и поне още 150 с картечния си пистолет. Крайната му черна статистика била - 705 души.

Руснаците били толкова изплашени от него, че му дали прякора "Бялата смърт" и започнали да изпращат цели отряди, които да го ликвидират. Един от тях бил специален и се състоял само от снайперисти. Никой от тях не оцелял.

Като разбрали, че не могат да го убият с човешка сила, руснаците бомбардирали всяко място, където той можел да се крие. Най-доброто им попадение била бомба, която паднала близо до Симо и разкъсала камуфлажа му, но нищо повече.

На 6 март 1940 случаен изстрел с избухващ патрон отнесъл половината му лице, което го спряло за около седмица. На 13 март 1940 Съветско финската война приключила.

Симо Хайхe се превърнал в национален герой на Финландия. Починал от старост през 2002 г.

Йогендра Синг Ядав

Йогендра Синг Ядав е индийски войник, на чийто отряд през 1999 г. в поредния индийско пакистански конфликт било наредено да превземе три бункера в Тигърската Планина.

За изкачат планината трябвало да използват пикели и всички да бъдат в редица по един. Ето защо се взело решение да изпратят човек, който да поправи път и да сложи осигурителни въжета. Това бил Йогендра.

На половината път нагоре, пакистанците го забелязали и започнали да го обстрелват с РПГ-та и автомати. Половината му отряд бил избит, а другата половина от хората му разпръснати и деморализирани.

Прострелян три пъти Йогендра продължил с изкачването. Когато стигнал върха от първия бункер открили огън по него. Това не спряло индиеца, който се затичал напред, метнал граната и убил всички. В това време го забелязали от втория бункер и също открили огън. Йогендра хукнал и към него като успял да убие четиримата тежко въоръжени мъже вътре. През това време остатъците от отряда му изкачили върха и заедно превзели третия бункер.

Йогендра Синг Ядав оцелял и бил награден с „Парам Вир Чакра", най-високото военно отличие в Индия, което било присъждано само 21 пъти за "върховна проява на храброст, минаваща границата на човешките възможности".

Джак Чърчил

Джак Чърчил бил командир на шотландски отряд по време на Втората Световна Война и отявлен фен на сърфинга. Бил известен с прякора "Лудия Джак" заради огромния меч, с който се разхождал.

Доброволец, той не бил много наясно къде отива, но понеже му звучало опасно, следователно трябвало да бъде и забавно. Негова била репликата "всеки войник, който отива на бойното поле без меча си е неправилно екипиран."

Според документите той убил с меча си 42 германци и отряд на минохвъргачка.

Чърчил и неговия отряд били натоварени със задачата да превземат немско укрепление с кодовото име "Point 662". Той бил начело и минавайки през телени мрежи, мини и дъжд от куршуми успял да стигне укреплението, когато осъзнал, че от отряда му са оцелели едва 6 души, а трима от тях били тежко ранени. В този миг паднал снаряд, който убил и всички тях, освен Джак.

Когато германците го намерили, лудият шотландец свирел на гайдата си. Изпратили го във военно пленнически лагер, но скоро той избягал оттам. Немците го заловили отново и този път го тикнали в по-добре охраняван лагер, откъдето той пак успял да избяга.

След като изминал близо 250 км само с консерва лук за храна, група американци го открила и го изпратили в родната му Великобритания. След като се възстановил, той настоял да го върнат на фронта, когато му обяснили, че войната е свършила.

Алвин Йорк

Алвин Йорк прекарал младостта си в Тенеси, САЩ, където любимите му занимания били да се напива и да се бие. След като негов приятел бил убит по време на кръчмарски бой, той се отказал завинаги от алкохола и станал пацифист.

Дошла 1917 г. и той получил повиквателна за Първата Световна Война, от която безуспешно се опитал да се отърве. След като преминал курс по обучение в армията, бил изпратен на фронта.

Там заедно с още 17 мъже трябвало да превземат немско картечно укрепление до важна ЖП гара. Докато приближавали, немците ги забелязали и открили огън. Още в първите секунди деветима американци били убити. Останалите му другари се разбягали и Алвин останал сам срещу 32-ма тежко въоръжени войници и картечно гнездо.

Ето как той описва, случилото се после: „Нямах време да се скрия зад дърво или да се прикрия в храстите. Дори нямах време да коленича и да заема по-добра позиция за стрелба. Единственото, което ми оставаше бе да дам най-доброто от себе си. Бях легнал и стрелях по всеки германец, който виждах. Беше точно както ме бяха учили в армията, разстоянието беше същото, а целите доста по-големи от тези, на които бях свикнал. Нямаше как да пропусна".

След като убил близо 20 човека, петима немци се опитали да го приближат по фланговете. Тогава Йорк извадил своят Колт .45 и убил и тях, все едно стрелял „по диви пуйки в Тенеси".

Тогава срещу него се провикнал немския лейтенант Пол Юрген Волмер, който го попитал дали е англичанин, защото по време на Първата Световна Война никой не приемал американците на сериозно. Когато разбрал, че срещу него стои американец Волмер отвърнал: "Боже Господи, ако спреш да стреляш ще накарам моите войници да спрат и да се предат".

10 минути по-късно 133 немски войници се отправили към остатъците от отряда на Йорк. Лейтенант Уудс, началник на Алвин първоначално помислил, че срещу него идва немска контраатака и тъкмо се подготвял за защита, когато видял своя подчинен, който го поздравил и казал: "Редник Йорк се явява със затворници". На въпроса, колко са на брой той отговорил: "Честно, сър. Не знам."

Оди Мърфи

Когато искал да постъпи в американската морската пехота Оди Мърфи бил едва на 16 години, 167 см висок и 50 кг тежък. Ето защо му се присмели и го отпратили. Тогава той кандидатствал във Военновъздушните сили, но и оттам му отказали. Това не го обезкуражило и пробвал при пехотинците, където го приели с идеята, че още едно пушечно месо ще им дойде добре. Както се очаквало, Мърфи не се справял особено добре и често припадал по средата на упражненията, ето защо искали да го пратят готвач в кухнята. Когато обаче той сам настоял да иде на фронта, никой не го спрял.

През 1944 г. Оди бил пратен в Южна Франция. Един ден там отрядът му попаднал на немско картечно гнездо. Войниците в него се престорили, че се предават и така успели да застрелят най-добрия му приятел. Оди толкова побеснял, че убил всички немци в картечното гнездо. Той не се спрял докато не приключил и с още две картечни гнезда и няколко немски снайпериста.

След тази касапница го наградили с орден и го повишили в лидер на взвод, а всички му се извинили, че го наричали "Малчо".

Половин година по-късно Оди бил натоварен с мисията да защитава важен стратегически обект във Франция, въпреки че от взвода му от 128 души, живи били останали само 19. На разположение те имали и няколко танка М-10.

Немците атакували с многократно повече хора и 6 танка. Тъй като не очаквал скоро да дойдат подкрепления, Оди изпратил своите танкове, които били унищожени почти на мига.

Като видял това, той изтичал към един от горящите М-10, качил се на картечното гнездо и започнал да стреля по всичко що мърда. Въпросният танк бил по средата на бойното поле, горящ и пълен с гориво, което го правело смъртоносен капан. След като му свършили амунициите Оди избягал от машината, която минути след това избухнала.

След този пореден подвиг американското правителство го наградило с всички възможни медали в армията и така той събрал внушителната колекция от 33 ордена.

След войната Оди страдал от следвоенна депресия. Предписали му различни антидепресанти, към които той се пристрастил. Когато осъзнал, в какво положение е изпаднал, вместо да влезе в рехабилитационна програма, той се затворил в мотелска стая за седмица. Там се изчистил, седнал и написал автобиографията си -  "До Ада и обратно". По-късно станал актьор и участвал като самия себе си в биографичен филм, по името на книгата му.