Стоя пред вратата на апартамента и съм напълно скапана. Или не - клеча пред вратата на апартамента и съм в полуамок. Ужасно съм изморена, денят беше натоварващ, рейсът пълен, торбите от супера са тежки, а аз, по дяволите!!!, не мога да си намеря ключа.

Изсипала съм цялата си чанта на постелката и ровя измежду носните кърпички, червилата, близо 80-те касови бележки, ластиците за коса, очилата, ключовете за колата, ключовете от мама, ключовете от село, ключовете на приятелката ми, чиито котки в момента храня, защото тя е на море, тик-так, обелка от „Мура", капки за нос, дамски превръзки, портмоне, вестник, книга, памперс от периода, когато детето се напикаваше (тогава още имаше Либия, световните борси си бяха ок, а Бойко тамън беше кумувал на Валю Златев), телефон, резервен чорапогащник, още един телефон, ключ, папка с документи, писма със сметки... момент ключ ли казах? Ето го, мамка му!

Въздишката на облекчение се прекъсва от нежно щракване. Вратата се отваря сама и ме ослепява златна светлина... Отвътре се чува божествен джаз, ухае на мусака, чувам, че е пусната пералнята, привиждат ми се розови листенца по пътеката, а в ореола от лъчи е изрязан силуетът на добре сложен мъж, който държи нещо в ръцете и го поклаща ритмично край главата си.

Бързо слагам очилата, вглеждам се по-внимателно и БОЖЕ ГОСПОДИ!!! ДЖОРДЖ КЛУНИ!!! Стои си там, в коридора на апартамент номер 34 на един от безбройните високи панелни пчеларници в квартал „Красна поляна", облечен е в безупречен смокинг, усмихва се лъстиво и разклаща шейкър с мартини. „С маслинка или с черешка, дааарлинг?"....

Разбира се, тази история може да завършва и с Брад Пит, който отваря само по боксерки, Бойко Борисов, който отваря само по лента (от тия, за откриването на магистрали), Оливие Мартинес само по тридневна брада или Орлин от група „Каффе" по усмивка. Всяка може да си сложи на това място фигурата на онзи мъж, когото счита за идеален. И за когото е напълно наясно, че няма да срещне в този живот. В реалността уважаемата читателка може да избира от три групи мъже. И само в една от тях се срещат такива, които могат и мусака да правят.

Тук идва моментът да вметна, че обикновено из нета се пише много обстойно за падението на българската жена. Била мутреса. Била меркантилна. Била глупава. Била мързелива. Била зле облечена. Била невъзпитана. Била чалгаджийка. Слагала си силикон и вафли в косите. Продавала се за една водка и едно кръгче с мерцедеса. Не харесвала свестните момчета, а гангстероподобните чували с лой, мускули и бръснати темета. И прочие злословия. Сигурна съм, че тази жена я има. Виждала съм я. По телевизията. В списанията. В някои дискотеки. Веднъж на плажа, а също така и в един офис. Но иначе сред моите близки, роднини и безброй приятелки и колежки няма такава птица.

Кълна се, познавам поне 1000 жени и нито една от тях не е със силикон! Нито една от тях не си ляга срещу голяма водка на „Златните". И нито една от тях не ходи на концеритет на „Пайнер". Така че приказките за силиконовата принцеса, която е изяла конкурентния си вид - обикновен БГ женски хомо-сапиенс, са силно преувеличени. Време е да им се сложи край. Всъщност, ако изобщо може да се говори за някакъв упадък на българския вид хомо-сапиенс, то слабости могат да се открият много по-често у мъжките екземпляри.

Тези екземпляри биват най-общо казано три вида:

 

Симпатягата

Тази група за съжаление е все по-намаляваща. Представете си Джордж Клуни, който ходи на работа от 9 до пет, кара форд втора ръка, носи ризи с къс ръкав и се казва Георги Калунов. Или предпочита готини дънки, суичър, слага и костюм за работа, голям пич е, и му викат Жоро Клоуна. Или поне така са му казвали, преди да се родят двете деца, защото е бил като машина за вицове. Сега вече не разказва смешки, тъй като заспива още преди края им. Изморен е, ама като пораснат децата, със сигурност ще си върне формата.

Джордж Клуни - симпатягата, е готин. Той ходи на работа, жени се за приятелката си или не се бои да живее заедно с нея, иска деца, помага в гледането им, гласува, чете вестници поне в интернет, спортува, пътува, може да готви, интересува се от музика, поддържа си приятелствата и е любезен с родителите на гаджето/жена си. Наваксва на кризата с втора работа. Или непрекъснато търси по-добре платена. Не се притеснява да се адаптира към нова специалност и да научи каквото не знае. Или пък да поеме гледането на децата, ако приятелката му е с по-големи професионални шансове. Клуни-симпатяга е всъщност идеалният мъж. Онзи, който всички търсиме. Нищо че едва ли посреща по смокинг с шейкър в ръка, ма на кой му пука. Щом може да прави мусака!

Проблемът е, че вероятността да го срещнеш е почти толкова голяма, колкото да те наака колибри по време на сутрешния ти крос. (Аз па даже и не тичам сутрин!) Жалко, но тези типове наистина или са разграбени още преди да ги пуснат по магазините, или някакъв генен дефект бавно и неуморимо ги изтребва от лицето на България.

 

Минималистичният

Тази група се разраства лавинообразно. Тя е заета предимно от млади или на средна възраст мъже. Това са общо казано мъже, които могат да изкарат една седмица с 8 лева. Не че не биха могли да изработят повече... Но не искат. Не говорим за джипове, „Какао бийч" и айфон... А примерно за достатъчно пари, че да си плащаш здравната застраховка, да не пътуваш в рейса гратис и да не отказваш кафето единствено поради липса на достатъчно стотинки. Та представете си Джордж Клуни гратисчия в рейс 88. Ма не Джордж на 22, а Джордж на 32 години.

Жоро Скръндзата не работи какво да е, защото по принцип е против йерархията и не може да понася шефове. Това не го е стимулирало да си направи свой бизнес, а само да излезе в трайна безработица. Жоро не е тъп, не е и болен. Просто работата не го кефи. Отнема твърде много време. А нали животът е само един, защо да го харчим по офиси и строителни площадки. Вместо да търси средства за преживяване, Жоро се е научил да преживява почти без средства. Подобно като към работата е и отношението му към жените. По принцип е против обвързването, защото то влачи със себе си куп отговорности. А и обикновено жените започват да предявяват изисквания.

Жоро иначе е много чаровен и почитателки не му липсват. Нали има време, прекарва го в четене на интересни книги, слушане на готина музика и гледане на нови филми. Интересен е за разговор, а и плаче да бъде „спасен". Жените много обичат да вкарват в правия път мъжете и се кичат с покръстените от тях като с ордени. Жоро Скръндзата обаче винаги успява да се измъкне. Това, естествено, го прави още по-желан.

 

Мутроподобният

За истинските мутри няма какво да говорим. И те са преекспонирани в писанията като силиконовите българки. Всички сме чели за тях, ама малцина са ги виждали. За сметка на това абсолютна напаст са техните имитатори. Това може и да са момчета, които иначе си ходят нормално на работа и нищо не разбират от бой с бухалка или трошене на колена. Но външният им вид лъжливо говори за точно обратното. Те често са дебели и им пада косата. Маскират го, като си бръснат темето и обличат трогателно тесни фланелчици.

Представете си сега един Джордж Клуни с гола глава, дебел корем и опъната по него блузка. От време на време помръдва с гръден мускул и раздвижва така цицките си, които, ако беше жена, щеше да е крайно време да ги е спасил от гравитацията със сутиен. Сложил е и дебел ланец около врата и гледа лошо. Излиза рядко, не защото страни от хората, а защото не го прави, без да е събрал достатъчно пари, за да шашне цялото заведение. Трябва му поне бутилка сингъл молтс на масата и пачка двайсетолевки, за да поръчва на диджея. Толкова средства се събират дълго и затова купоните на Джордж Мутрата са като малки сватби. Той мечтае за ГОЛЯМАТА ДАЛАВЕРА. Независимо дали кара такси, преподава английски, продава компютри или води курс по йога. Мисълта му основно е заета от предствата как ей сега ще направи сделката на живота си и никога повече няма да му се налага да работи.

Разбира се, тези групи не изчерпват напълно срещаните видове на мъжки хомо сапиенс у нас, но са с най-много представители. Чертите на една от групите могат да се открият и в другите две. Лично аз съм за първата. И тъй като тя е застрашена от изчезване, може би трябва да се помисли за вкарването ú в Бялата книга на българския мъж. В нея ще се впишат и качества като оптимизъм, решителност, смелост и готовност да се поеме отговорност. Качества, които се срещат все по-често предимно у жените.

vchera.bg