На влизане в провинция Калабрия, отнякъде изневиделица изскочи катафалка, изпревари ни и застана точно пред нас. Луксозна катафалка, с незатъмнен заден прозорец, от който ясно се виждаше скъп ковчег, богато отрупан с цветя. Неуспешно се опитвахме да я изпреварим - сякаш искаше да ни води по пътя за Сицилия. И така влязохме в другата Италия.

Отбивка на магистралата от Катания за Палермо, прекосяваща острова от изток на запад, води към сърцето на Сицилия - планински селски район, люлката и бастионът на най-голямата организирана престъпна общност, добила наднационални размери и кървава популярност.

Куриозно е влиянието на това малко затънтено място върху обществения живот и съзнание не само в Италия, но и в САЩ, Югоизточна Европа, дори Австралия. "Мафия", от арабски, най-точно означава бараба, самоуверен главорез. Тази позната навсякъде по света дума, се превърнала в нарицателно. "Мафия" е и най-популярната и страшна дума в Сицилия, но никога произнасяна на глас. Особено в района на селищата Прици и Корлеоне. Тук тя предизвиква боязън и не се изговаря от обикновените хора, с изключение на случаите да се отрече гласно нейното съществуване, защото просто те не вярват, че кървавите вендети могат да бъдат избегнати, а мафията победена.

Град Корлеоне има кървава история, а страхът е жив, осезаем и прави улиците тихи. Полицейските статистики твърдят, че почти всяка фамилия в този район оплаква поне една кървава жертва, а 80% от бизнеса в Сицилия плаща рекет на мафията. Корлеоне освен родно място, което се превръща и във фамилия на филмовия Дон Вито, е и дом на редица истински и могъщи донове, чиито имена периодично се появяват в медиите. Бърза проверка в интернет дава пълен списък с имената на членовете на корлеонските кланове, който неусетно прераства в списък на нюйоркски босове, родени в Корлеоне.

Мафията възниква в Сицилия в далечните средновековни години с "робинхудски" замисъл, основана на фамилни начала за отпор и защита срещу тогавашните феодали. По-късно се изражда в тайна престъпна организация, каквато я знаем и днес, с изразена йерархична и наследствена структура, набираща скорост и влияние, които се пренасят из цяла Италия и извън пределите на страната. По време на Голямата депресия в Щатите и принудени от Мусолини, мнозина сицилиански босове прехвърлят бизнеса си в Ню Йорк. Единствено фашисткото правителство на Бенито Мусолини успява да овладее влиянието на Cosa Nostra и практически почти да прекрати дейността й до края на Втората световна война. И днес в Сицилия съществува някаква симпатия към това управление именно заради успеха му срещу мафията. След като всичко друго е пробвано без значим успех, някои сицилианци вярват, че на практика това е единственият начин за изкореняване на престъпността - с желязна, силова, тоталитарна намеса.

Основният поминък в Сицилия са дребното земеделие, животновъдството и занаятчийството. Тук се прави хубавото вино москато от огретите от слънце лозя. Лозарството има дълги традиции на острова, но големи лозови масиви с мащабно производство в този край са рядкост. Малките ферми за овце, както и всяко домакинство произвеждат известното сицилианско сирене рикота. Жълтеникаво, силно ароматно и много твърдо, то се консумира само настъргано или се ползва за приготвяне на традиционните сладкиши с рикота.

От пътя се виждат малки сиви селца, накацали по върховете на хълмовете. Основателите им умишлено избирали най-високите и недостъпни места за сигурност и охрана. Не разбрах точно заради кои врагове са строили селищата така, но поради стратегическото си разположение и близост до Северна Африка островът често е бил размирен район и обект на атаки от араби, гърци, нормандци и сарацини.

Прици е село с 5000 жители, също построено на високо. Сиво и мрачно. С изключение на една централна улица по другите се ходи само пеша - толкова са тесни, че ако кола се опита да влезе по някоя от тях, се оказва заклещена между къщите. Самите те наподобяват укрепления, с малки като бойници прозорчета, и почти не се среща постройка с прозорци на първия етаж. Старици, привлечени от шума на минаващи хора, любопитно, но резервирано надничат през тесните високи прозорчета, а при опит за въпрос бързо се дръпват назад. Няма усмивки и никой не се опитва да те заговори или любезно да попита откъде си и какво търсиш в това затънтено място.

В подножието на хълма, на който се намира селото, се мъдри синя табела "Прици", а до нея - "Корлеоне - 27 км". Точно под пътния знак е поставена и табела "Карабинери" с адрес и телефон. Такива ще виждаме често и навсякъде - побити по тротоарите, окачени на фасади на учреждения, на огради на дворове и редом до рекламните табели на входовете на квартални магазини и кафенета. Набиват на очи отдалече и са повече от пътните знаци. Напомнят ни за предпазливост и внимание, а на местните - да се чувстват защитени и призвани да сътрудничат на полицията. Сицилианците обаче отдавна нямат доверие в полицията, нито във властите, нито в закона, нито в политиците. Това, разбира се, съвсем не е единствената, но е една от причините за продължаващата масова престъпност и корупция и неуспеха в борбата с нея.

Спираме на централния площад в Корлеоне, носещ името "Жертви на мафията". Наблизо е общината, на чиято фасада също виси табела с телефона на карабинерите. Борбата с престъпността е основа на всяка предизборна кампания тук и Корлеоне се гордее с млади и сърцати кметове, негубещи кураж от честите заплахи, които получават. Местната управа организира протестни шествия срещу убийствата и престъпността, на които за съжаление повечето от възрастните оставят учениците да скандират, а самите те безучастно и скептично наблюдават отстрани.

Опитът ги е научил да не вярват в резултата от подобни мероприятия. Неписано правило е, че тук е опасно "да се надува свирката" и "да се говори на висок глас". При всяко влизане в квартално кафене и магазин тихите разговори вътре внезапно секват, а погледите са изпитателни и недоверчиви.

Макар че след Втората световна война равнището на неграмотност в Сицилия, достигащо по това време близо 40%, започва да пада, нивото на образование още се смята за посредствено. По последни данни близо една пета от младежите отпадат от училище преди навършване на 16 години, а почти всички чуждоезични филми тук се излъчват с дублаж вместо със субтитри на италиански поради простата причина, че мнозина не могат да четат. Това, както и ограничените възможности и желанието за по-добър живот често са причина младежите от селските райони да работят за не дотам почтени групировки. Тези стремежи често не се осъществяват и единственият резултат се оказва допълване на черните полицейски хроники.

За разлика от Корлеоне в големите градове като Палермо, Катания, Сиракуза отчайващото усещане за страх и безнадеждност не е така натрапчиво. Разположени около красив център с широки площади, катедрали, фонтани, пищна архитектура и останки от богато историческо наследство, градовете прерастват в големи панелни комплекси. Високите олющени блокове много наподобяват квартали от типа на нашите от времето на социализма и са също така пренаселени, шумни и прашни. Макар че мафията има активна намеса в живота на големите градове с връзките и участието си във властта и макар че голяма част от убийствата на магистрати, следователи и неудобни хора се извършва именно тук, по-осезаемият проблем, на пръв поглед поне за туриста, е повсеместната дребна престъпност.

Сицилианецът не пропуска да залости здраво волана на колата си, паркирайки пред дома. А ние, след като изгубихме цял ден в автосервиза за смяна на счупеното стъкло заради едни очила и проверка на съдържанието на жабката и след като изслушахме търпеливо всички съвети за предпазливост, вече бяхме наясно, че дистанционното заключване на колата ни не е в неизправност, а просто сигналът е бил заглушаван с радиовълни от невидими улични хулигани.

В колитe на паркинга пред хотела пък проститутките необезпокоявани обслужваха клиенти и неволно от време на време натискаха клаксоните в процеса на работата си. Често в големите градове по нощните часове се чува и непристойна българска реч на момичета, работещи, доброволно или не, по улиците и площадите. Често ако туристът не прояви щедрост към мургава просякиня с дете на ръце, може да чуе клетва или ругатня, произнесена на чист български език.

Сицилия е големият, болезнен и неразрешим проблем на Италия от години. Най-бедната и непродуктивна провинция, тя виси на плещите на Италия, дишайки единствено и благодарение на субсидиите, които получава от правителството. То от своя страна и въпреки усилията отдавна не успява да се справи не само с този проблем, но и с престъпността, несигурността и буйния южняшки темперамент.

Тук дори и вулканът е действащ. Етна беше изригнал преди година, отнел човешки животи и затрупал къщи по склоновете. Не можахме да стигнем до кратера - имаше временна забрана. Етна пак проявяваше сицилианския си нрав, бушуваше и се вълнуваше. Но пък гледката към димящия вулкан откъм Таормина, малко живописно градче, с тесни и стръмни улички, надвесено над лазурните южни морски води, е незаменима.

Разбира се, нека не бъдем крайни и прекалено черногледи. Въпреки проблемите, с които живее, Сицилия носи онзи ярък средиземноморски чар и предлага целия южняшки колорит и дух, които са способни да създадат само хора с горещ темперамент, чувственост, богата емоционалност и усет за красота. Това е усещането из малките слънчеви провинциални градчета, по чиито напечени улици безцелно се шляят старци, пъхнали ръце в джобовете, коментират последните новости и споделят стари спомени, приседнали на групички по пейки и кафенета.

Пъстрите и отрупани с цветя балкончета извикват усмивка, а ароматът на цъфнал портокалов цвят добавя капка парфюм към слънчевото вече настроение. Достолепна и посивяла от времето катедрала е мълчалив рефер на футболната игра на банда хлапета, чиято глъчка носи шумно оживление в спокойния провинциален живот. С кошници в ръка, сицилиански домакини обикалят по рибните и зеленчукови пазари или шумно се пазарят пред месарските магазини на касапи здравеняци, гордо изпъчени до висящите пушени бутове шунка.

Сицилия е известна със своя марципан, приготвян от бадеми или шамфъстък и захар, изящно оформен във фигурки на плодове и зеленчуци. На всеки ъгъл по тесните криволичещи улички се кипрят малки марципанови магазинчета, чиито витрини са пищно отрупани с красивите фигурки. А великденските празници не минават и без традиционната марципанова овца. Сицилианските майстори на керамика влагат цялата си любов и художествен усет в изработването и изрисуването на пъстри керамични предмети - посуда, религиозни фигури, вази и сувенири, а техните не по-малко цветни сергии стоят редом до марципановите витрини. Всяка къща се кичи с такава керамична табелка, повече или по-малко изрисувана според вкуса на собственика.

С пукването на пролетта малките градчета и селца започват усърдно да се приготвят за безбройните си пъстри фестивали и религиозни процесии, посветени на някой католически светец, и никой не пропуска задължителната неделна служба в църквата.

Забавно е и как на сицилианците никак не им се удава шофирането - почти няма неударена кола или без счупено странично огледало, но в светлината на други проблеми никой не желае да се тревожи и за това. Когато някой те удари отзад на светофара на кръстовище, просто се усмихва, свивайки рамене, и помахва закачливо с ръка. Та как да не се разсмееш в подобна ситуация и да не махнеш и ти с ръка в смисъл "Карай да върви!".

Пет дни след прибирането ни в България медиите гръмнаха с новината за залавянето в Корлеоне на Бернардо Провенцано - "настоящия Кръстник на коза ностра", Cappo di tutti cappi, "Фантома от Корлеоне". Той успешно се беше укривал от властите в продължение на 43 години под сменена самоличност и с пластична операция, управлявал своята престъпна империя от малката си ферма за рикота в покрайнините на Корлеоне. Провенцано беше обвинен в извършването на 28 убийства и организирането на 400 други, голяма част от тях именно в района на Прици и Корлеоне. В репортаж по английска телевизия ме порази ме отговорът на съседа му, който на въпрос, дали е подозирал Провенцано, каза, че не знае, защото сутрин става късно и си ляга рано, а ако някой от другите съседи е имал подозрения, то "това е прекалено опасна и смъртоносна тема, за да си отвори някой устата".

Почувствах облекчение, че на косъм се разминахме с тези събития, но и известна доза разочарование за пропуснатия шанс да усетим най-големия проблем на Сицилия по най-реалистичния начин. Въпреки отделните победи на полицията последвалото залавяне на друг мафиотски бос - Салваторе Ло Пикило, година по-късно проблемът с мафията в Сицилия продължава да съществува. Излежавайки доживотната си присъда, Провенцано получава правото веднъж месечно да изпраща пакет с пране по жена си - системата, чрез която той с години е общувал с организацията. Пикило беше проследен и разкрит именно по един такъв пакет, пренасян от жена му. Скоро след ареста му Романо Проди нарече мафията "Безкрайната действителност". Не особено отговорно и окуражаващо изказване от политик в страна, чиято основна цел е да пребори престъпността.

Сещам се за червените сицилиански портокали - най-сладките, които съм яла някога и някъде. Вътрешността им е сочна и златнооранжева, прорязана от отделни червени жилки, които ужасяващо наподобяват кървяща плът. Такава е Сицилия, разнолика - слънчева, зелена, цветна и кървяща. Съчетаваща най-яркото слънце и най-черните страхове.

Статията се публикува с любезното съдействие на списание Одисей.