Бум! Бам! Проституция, наркотици, разврат, Челопечене, радиация, интернет... В какъвто искате ред ги подреждайте.

Човече, светът отива по дяволите! С бързи темпове при това. Кога, ако не сега, да се запитаме кои сме ние и защо сме такива?

Е, аз се питам защо съм станала толкова цинична (или защо ме определят като такава). И започвам да си отговарям, дръжте се!

Защото предпочитам да се присмивам на себе си:

Да попадна в най-глупавия влак в цяла България? Да имам късмета да се родя тук и сега, а не в някое планинско село? Дори когато ми съобщават нещо гадно, да измисля някоя свръх простотия? Хаха, ами да. Да! И да! Понеже на мен животът ми е лесен. Така сме си циничните идиоти – около нас се прескачат розови понита, реем се в пухкави облачета и се смеем. Ако няма на какво друго, то поне на себе си.

Защото не мога да бъда агресивна:

Беснея, пуфтя и пръхтя, но на живо съм олицетворение на добрите маниери и усмивките... Къде ти, голяма душица. Типично за мен е да живея с идеята: „Блага дума кажи, с голям камък не чупи". Нали така беше? Затова като се прибера вечер си повтарям: „Хора сме, нормално е да ни кипва, мамка му". Последното е много важно за възстановяване на баланса в изтерзаната ми душа. Почти като „оооомммм" действа. Те това е мантра.

Защото вече не държа на думите:

Живеем сред толкова информация, инфлация, изказани и изгубени думи, че аз нямам време да се церемоня над всяка от тях. Коитус, сливане на душите и телата, онова-нещо-което-се-прави-за-да-се-заченат-бебета, плътско удоволствие... Леле, както искат да му казват, те и ескимосите имали сумати думи за сняг. Аз обаче си му казвам „секс". Може и да е цинично, но предпочитам да го изживявам, чувствам и правя, отколкото да се питам как да го нарека.

Защото хората не чуват:

Сериозно! Тъжно, но факт – всички сме изтрещели. И сме толкова погълнати от собствените си болни мозъци, че докато някой не ни „зашлеви" емоционално, не му обръщаме грам внимание. Ами светът е циничен, какво да се прави... Спокойно. Дават му шанс да гръмне скоро, та може и да не ни се наложи да живеем в него.

Защото търсенето определя предлагането:

Това просто не искам да го коментирам.

В крайна сметка:

Съм цинична, защото ми пука за въпросния свят. Защото знам, че хората са достатъчно затормозени, за да се взимат твърде насериозно. Аз поне нямам сили за това.

Успокоението:

И в Древен Рим е било здраво оргия, но е минало. И се хващам на бас, че пак е имало прекрасни човешки моменти.

Затова, ако цинизмът ви идва в повече:

- Вгледайте се в някое дете;

- кажете на някой, че го обичате;

- или просто се отпуснете, мамка му!