Диджеите винаги се чувстват длъжни да се потръскват в ритъма на пуснатата музика и да я онагледяват - върхът на удоволствието е да бъдат излъгани да пуснат Хендел и Бах, без да знаят какъв диск им е даден.

Тогава на тържищните им места, в които с надценка се продават ерзаците на развлечението, във вид на преобърнато и хедонизирано работно време, зазвучават божествените меси и слугините-дубльорки и още по-неубедителните в съблазънта си жигола се чувстват неудобно и дори се изчервяват, а след това направо се обнадеждават в нормалността си.

Салонният управител иде, строг, за да съобщи, че не е възможно всевъзможното и разпорежда да продължи да се точи единствено възможната, блудкава лига на професионализираната диджей компилация. Тя е достатъчна изправните тела да се разтресат в механичните звуци на развлекателната калкулация с нарочен и сепаратен баланс на отърваването от онова човешко, което не ще да се превърне в стока. Целото друсане и триене иде напук на тая невъзможност да се отръскат от него, която съвсем скоро, помнете думите ми, ще стане напълно доброволно приета възможност.

Мнозина гръмко прогласяват онова, което трябва да бъде гръмко премълчано. Изумително е как мъже и жени се обичат при толкова гръмко произнесена низост. И в такъв плен на общосемейната си, съвсем не света сплотеност.

Напоследък владее невъобразима обобщественост на присъствията, задължителност на полунасладите и на публичния им полуотклик, непременно засенчващ ги. Тази сянка се оказва по-изгодна от топлите лъчи на удоволствието. Мигновеното микровълново подгряване се радва на по-голям успех от топлината.

Всички гледат телевизия? Какво всъщност гледат? Може би новините? Не ги чуват, освен ако не става дума за земетресение и убийство. Научно популярни филми? Ни най-малко - нямат търпение да вникват. Това е някаква нелепа връзка, от която нямат сили да се отърват. Общи положения. Обобщеност на жестика, отчуждена и върната им прескъпо в понятията на професионализирано постигнатата и модерирана прилика. С какво? Дори е трудно да си го помислим, но вероятно става дума за такива степени на безформие, при които дебили добиват форма само в клишетата на телевизията. Страх, че ще отпаднат от "света на другите" и закачане за най-популярното, от което няма откачане. Някои езици-неръждавейки поскърцнуват посмъртно от телевизионния екран. Правят шествие, носейки хоругвите на посредствената си опрятност.

Слабопаметни и угодливи помежду си, мнозина бъркат представата за тежест и положение със собствената си начумереност и безрадостност. Онова, което наричат спор пък, е не повече от лапидарно-присъединителен, съглашенски спазъм на вулгарното... Любопитно е да се узнае как правят секс - може би не правят, а узнават, че са правили от жълтата преса и се възбуждат от описаните в чуждост обстоятелства.

Напират към живот, към живот напират, и все във вид на раздразнение. Все намират какво да ги дразни и ето как произшества събитийността - тропат с крак и негодуват, негодуват и псуват... Ако класическите събития се смиряват да се оповестят репусоарно, пребъдват в благородна ретардация и достатъчна невъзможност, то техните произтичат с гръм и трясък и в изобилие на маркери на блъфова, ей я на събитийност. Той, тя, там, еди си какво си и така...

Едно от най-неприятните ми, но и неотстраними прозрения, е, че националното богатство на българите, не ще да е ритон, чудотворна икона, ил небето-като-от- коприна, а огромният, практически неизчерпаем ресурс на обществено лицемерие, единствено който се капитализира, додето всичко останало подлежи на похищение и разхищение. Похищението и разхищението на Европата е част от същия сюжет.

Целият тромав спектакъл на наподобени близости, омрази, изисканости и вулгарности, на който са навикнали и в който са склонни дори да влагат чувства, може да продължи безкрай, ако не се случи зловреден поглед отвън... Тогава стават опасни... Външен поглед! - как не... Трансценденция!??? - никогаш! Вечно склонни към средня, нескопосно отстоявана в сръдня...

Ужасно е да разбереш, че повечето няма какво да ти кажат, наистина няма... А казват премного, дори настояват да говорят. Няма и какво да покажат. Изглеждат зле и не сочат безценни картини. Какво могат да посочат, освен собствена нищожност. Съблюдават медийни сценарии. Сочат окаяно съществувание не със смирениe, а в недоволство. Някои бъхтят във фитнес зали, за да докарат циците на мъжествеността, подходящи за дамски сутиен. Други се превръщат в медийни звезди и до безкрайност репетират вдигането на пръст за оповестяване на печалбата. Трети вдигат един друг пръст или пък показват готовност да го поемат и това е то... социалността.

Да си представим какво би им казал някой вбесен профета:

- Сюжети всякакви сте си възбранили, о смалений и разголемений во имя несмисленнаго! Освен един-два - ха-ха... - сегинка ще да ви ги изброя! Нещастно преувеличени, алчеете нататъшно преувеличение! И освирепявате, щом бъде невъзможно. Отдавна сте отпразнували смъртта си в рекламно преувеличение... За другите пък, щастливо смалените - малък простодушен празник на собствена малкост в рекламен пасторал, хи-хи... Истина, истина ви казвам, доживели сте да бъдете едва само усреднени хуманизации на консумацията... Амин и пфуи...!

Да пребъдва, прочее, мизерността Ви во веки веков и амин. Да благоуспявате в човърканието на семки и в психанализата. Богородица троеручица ща да избди вашето разночинство, несмислени, и накрай ще да откърти в Гетсиманската градина, в която сте насадили мерудии... Корони ще да се валят в хилавите ви крака, алелуя, и все ще абортирате царствата... Боже как ми се доспа... Но ще да ви изтърпя...

О, скъпи мои мижитурки, мижитурляци, а също и Вий, блистателни артистяги-живовляци, не ще имате преживелици, а само преживляци. Амин. Повръщането ви, преживни, отдавна не е форма на погнуса, а решителна форма на социално изхранване. Щом един понечи да блъвне, друг ще дойде да го оближе, ха-ха... И ще повтаряте, бидейки несмислени, като хипнотизирани думата "смляно" - всичко да бъдело смляно, пфуи-и-и... Хлеб наш насущний дажд нам повърнат и остави долги нашия неповърнати, ха-ха-ха...

Но не е за смях... Да завършим с Байроновия „Манфред":

„Отново се стремиш към нищожество! Махни се!"