Нужна ми е спешна преквалификация. Пазарът на плът в България загива. Причините изясних в писмото до господин премиер-министъра, което оповестих наскоро. За неразбралите: от една страна имаме все повече плът, от друга - все по-малко клиенти. Може да има силикони на квадрат, ма при милионерите се работи с корен квадратен. Няма място за силиконките ми под слънцето. Поне не и за двете едновременно.

Затова прибегнах към радикална смяна на имиджа. Купих си очила. Боядисах си косата в кафяво и я накъдрих. Така качих 23 години. Приличам на позамогнала се асистентка в БАН. Поне въшно. Наложи се да сменя и заниманията си. Шопингът, маникюрът и спа процедурите се отлагат за по-добри времена. Купих си готварската книга на Пенка Чолева, насадих магданоз на балкона и прочетох един вестник. Освен интелектуално, реших да се еманципирам и физически. Вместо на масажи, ходя на бокс. Гледах там един филм, много пекан, мацката се биеше яко и много пари спечели. А и Клинт Истууд й беше навит. Не знам дали се ожениха накрая, щото заспах.

Та тръгнах на бокс. Или поне мислех да ходя. Още на първата тренировка обаче стигнах само до съблекалнята. Не стига, че няма отделен душ за всяка, ами и мозайката по пода не е италианска!!! Една колежка по бокс видя киселата ми физиономия и ме заговори. „Първи път, а?" Ъхъ. Събличам си рокличката на Кавали и нахлузвам шорти. „Бандажи носиш ли?" Ъхъ. Вадя кило-кило и половина бинт и започвам да омотавам. Гърдите си. Колежката почти припадна. „Кво прайш бе мацко, те са за ръцете..."

Поглеждам я с презрителен поглед и отсичам:

- 3 бона струва. Едната. Да не мислиш, че съм дошла да ги пукам? - продължавам да се обличам. „До колко лицеви откарваш с тея ноктенца", свести се колежката. „Лицеви?" „Да, обикновено като за начало правим 20, после подскоци, после бягане, пак 20 лицеви, 80 клякания с дъмбел и чак тогава идва време и за малко бой".

- Момент. Бой ли? Какъв бой, бе! Аз да не съм дала толкова пари за бокс, че да ме бият. Ми той, моят предничкият безплатно си ме млатеше. А па оня преди него даже и пари ми взимаше. Първо ме напердаши, после ми изпие заплатата.- усещам се, че много съм казала, но не знам дали да продължа да се екипирам или да си ходя у дома. На колежката също й става жал, май. „Виж с'а, ти ако си носиш гума за устата, няма страшно. Пази ти зъбите и от удар с пневматичен чук!"

Това е прекалено. Обличам си бясно пак рокличката и изчезвам.

С това боксът остана в историята. Но добре че си бях купила вестник. Там прочетох, че Джордж Сорос се оженил за учителката си по йога. И Алек Болдуин също. Първият не знам точо кой е, ама е много богат. А вторият е дърт, ма готин, щото и той е богат. Не разбрах една и съща учителка по йога са си взели или просто йогата е много вървежна при чичко-паричко. Но това са подробности, аз направо се затичах към курсовете по йога.

Съблекалнята - още по-гадна от оня при бокса. Тоя път обаче стискам зъби. Засмуквам се в едно трико и изприпквам в залата. Всичко е елегантно и изглежда безопасно. Лежим си по пода всичките. Аз това го мога. Другите правят упражнения, но аз все още само гледам. Полезна работа е тва йогата, убедена съм. Правят разни упражнения с краката - слагат си ги по врата, зад врата, над ушите, като едновременно с това правят с лява ръка фигурата „жерав се дави в Дунав през юли", докато с дясната го превеждат на езика на глухонемите. Няма начин един ден, когато и аз придобия тези умения, да не намеря подходящия мъж. Богат, стар, сляп и глух, и с болки в кръста. Дотогава ще си лежа в поза грудката на лотос и ще си мечтая. Омммм...