За автора:

Фадия Факир е родена и израснала в Аман в семейството на консервативни мюсюлмани. Въпреки закостенелите възгледи на баща й, той си поставя за цел да даде добро образование на всичките си дъщери и синове. И деветте му деца имат дипломи от университети във Великобритания, Съединените щати, Турция.

На 19 години Фадия е принудена да се омъжи. Година по-късно се ражда синът й. За съжаление, бракът не потръгва още от начало. Младата жена подава молба за развод и попечителство върху детето. Съдът в Йордания я лишава от родителските права върху сина й, който е едва на 1 година. Въпреки че са минали почти тридесет години оттогава, тя все още отказва да коментира в детайли раздялата със сина си, като обяснява, че все още старада много.

След тежкия развод тя търси утеха в книгите и решава да следва литература в Йорданския университет. След завършването си тя печели стипендия в университета в Ланкастър, Великобритания.

Там тя захвърля традиционното за мюсюлманките облекло и поема съдбата си в свои ръце. През 1990 г. получава докторска степен по критическо и творческо писане и става първият човек, получил тази научна титла в Англия. Факир преподава в Института по близкоизточни и ислямски изследвания към университета в Дърам.

Междувременно, в интернет се запознава с бъдещия си съпруг Дийн. Бракът й с втория й съпруг постая началото на най-щастливия период в живота й. Днес двамата живеят в Дърам с двете дъщери на Дийн.

Каузата

Доктор по литература, независим учен и борец за човешките права, Фадия Факир е активен обществен деец по въпросите на половата дискриминация. Автор е и на редица статии на тема "Правата на жените в ислямския свят". Като главен редактор на серията „Арабски писателки", през 1995 г. тя получава наградата Ню Венчър. Фадия синтезира същината на каузата си в няколко изречения: „Аз пиша в името на истината и справедливостта. А също така и за да прогоня страха от себе си, да го унищожа. Поела съм на дълъг и труден път, осъзнавайки, че крайна спирка няма, но той ми носи удовлетворение и е пълен с малки изненади". Една от тези малки приятни изненади е наблюдението й, че в сравнение с останалите мюсюлмански страни, в йорданското общество протичат сериозни реформи и родината й скоро ще си възвърне добрата репутация.

Романите, заради които сравняват Фадия с Хосейни

Първата книга на Фадия Факир, „Нисанит", веднага привлича вниманието на критиците не само с великолепния авторов изказ, но и с тематиката за отражението на израело-палестинския конфликт върху местното мирно население. С втория си роман, „Стълбове от сол", писателката се утвърждава като тънък познавач на човешката душа и майстор на лирична и емоционално наситена проза. Романът „Казвам се Салма", който е издаден в 14 страни и преведен на 11 езика, е причината Фадия Факир да бъде сравнявана все по-често с Халед Хосейни. Сан Франциско Кроникъл я обявява за „писателка от световна величина, чийто талант може да се мери с майстори на словото като Халед Хосейни", а някои критици вече оприличават стила й на този на големия писател и поет Чинуа Ачебе.

В момента писателката завършва четвъртата си книга - „В кухнята на Ал Кайда", в която читателят ще се срещне с обитателите на емигрантско общежитие в Лондон и ще се опита сам да разгадае кой е убиецът на един от квартирантите.

 

За книгата:

„Казвам се Салма" разказва историята на една девойка от бедно бедуинско селце. Жизнерадостната Салма по цял ден пасе стадо кози под палещите лъчи на пустинното слънце и свири на тръстикова флейта. Драматичният завършек на любовта й към млад мъж от нейното село променя живота й завинаги.

Салма извършва грях, който се наказва със смърт, според ислямските моралните закони: тя забременява, без да има брак с бащата на детето. За да бъде спасена от отмъщението на роднините й, младата жена е изпратена в затвор, където вземат дъщеря й веднага след раждането.

Години по-късно тя успява да избяга от затвора и след редица перипетии се установява да живее в Англия. Сега тя носи името Сали и трябва да намери в себе си сили да загърби миналото и да се интегрира в съвременното британско общество. Но приобщаването не се изчерпва само с уроците по английски език. Следвайки съветите в наръчник на емигранта, тя ежедневно се опитва да преодолее културните различния между консервативния ислямски свят и съвременното западно общество. Но се оказва, че дори демократичните страни не са готови да приемат емигрантите. И тук бедуинката се оказва аутсайдер, човек „втора ръка".

Въпреки трудностите, арабката Салма се опитва да се превърне в англичанката Сали, но на всяка крачка я дебне образ или аромат, който я връща към миналото й и спомена за детето й. Романът неизменно поставя въпросите дали човек може да се промени изцяло, дали може да загърби миналото и каква е цената, която заплаща, за да започне живота си начисто.

Преди всичко обаче „Казвам се Салма" е книга за силата на волята, за надеждата и вярата, че утрешният ден ще бъде по-добър. Преминавайки не само границите между държавите, но и непосилната за мнозина културна бариера между Ориента и Запада, главната героиня се превръща в събирателен образ на човека, откъснат насилствено от корените си.

 

„Казвам се Салма" е на книжния пазар на 29.05 от ИК „Хермес"