Всеки може да изневери и на всеки може да му изневерят. За съжаление или не, такава е реалността - почти винаги болезнена, но и до болка истинска.

Колкото и да се кълнем, че сме неспособни на изневяра или че партньорът ни е по-различен от останалите, животът може да постави нашата връзка на сериозно изпитание, въвличайки ни често пъти неусетно в непредсказуеми или неустоими ситуации.

Естествено, има и хора, за които изневярата е нормален начин на живот и не изпиват особена трудност в преживяването й, но за повечето двойки възникват редица проблеми и тревоги, причинени от предателството и загубеното доверие.

Какво да направим, ако съвсем „неволно” сме изневерили под въздействието на алкохол или при срещата на супер модел, а след това дори не си спомняме ясно случилото се? Какво да направим, ако сме още по-грешни и флиртуваме съвсем съзнателно, защото не сме напълно щастливи с половинката си, на която обаче много държим? Какво да направим, когато дори не знаем защо изневеряваме?

Вариантите, за съжаление, са малко и не винаги (всъщност доста рядко) ни водят към така желания HAPPY END.

След като еуфорията от „лудата нощ” отмине, съвестта на „грешника” започва да го мъчи и той вече навярно съжалява, но уви, стореното е факт и трябва да направи нещо. НО КАКВО?

Ясно е - Бог е милостив и сигурно ще му прости, но какво да прави с партньора си? Толкова го обича и дори насън не иска да допусне, че може да го загуби, но ако той разбере...

Тези мисли водят до потреперване от страх и задаване на въпроси като тези:

Доблестно ли е да си призная забежката, да се извиня и евентуално всичко да се оправи - за сметка на кошмарите на партньора, ако той или тя умее да прощава? Или е по-добре да живея с чувството за вина, използвайки „благородната” лъжа, че нищо не се е случило - за да запазя връзката си незасегната?

А пък „жертвата” се пита правилно ли е въобще да се прости или това е тежко престъпление, което трябва да я отдръпне завинаги от неверния партньор и да й даде възможността да срещне по-верен такъв? „Да, наистина, Бог казва, че трябва да прощаваме всичко, но този сигурно ще ми изневери отново, щом веднъж вече се е случило”, на бързи обороти си мисли потърпевшата страна.

Наистина, лъжата и предателството между най-близки хора не могат да се простят лесно. Може и въобще да не бъдат простени от човек с голямо чувство за достойнство и строго консервативни принципи. Безбройни са връзките, разрушени както от неволно разбрана истина за изневяра, така и от призната такава. Възможно е дори когато се сдобием с прошка, проблемът от изневярата да остане и да продължи да боли. Не е изключено също да ни се прости или да ни се наложи да простим заради важни обстоятелства в нашия живот - като децата, материална или друга зависимост, безизходица и др. подобни, в които обидата не се преглъща, а само бива подтисната.

Всички тези въпроси и опасности, за които принципно верни и правилни решения няма, ни карат да се страхуваме да не попаднем в ситуацията на изневяра.

Въпреки това изневерите, чисто статистически, не намаляват. Страхът не опазва лозето, а крадливи свраки - колкото искаш. Както и неверни партньори, изповядващи широко разпространени разбирания като тези, че хубавите мъже не са само за една жена и съответно хубавите жени не са само за един мъж, че човешкият живот е подарък и кратък миг за пълноценно изживяване и още много подобни, които наистина звучат логично и извинително понякога.

Какво друго ни остава, освен да се стараем да бъдем повече реалисти и по-малко консервативни. Да търсим баланс във връзката си, въпреки противоречието между това, което ни се иска в сюблимни моменти и това, което е станало наш осъзнат дълг.

Както и да приемаме възможно най-философски факта, че сексът се случва и без любов, че е трудно контролируем и светът все пак е красив именно защото е шарен и пълен с изкушения.

http://princess-sylvia.blogspot.com/