Победителят в "Сървайвър: Камбоджа" - Ваня Джаферович, е бивш футболист на "Берое" и настоящ управител в администрацията на клуба. Той е женен за сървайвърка от предходен сезон - Жени. Двамата имат 3-годишна дъщеричка Леа, а след Нова година ще получат големия си подарък - син.

Ето какво сподели Ваня пред Lifestyle.bg за играта, интригите, приятелите, любовта и победата.

Ваня, честито! Вече реши ли за какво ще изхарчиш чека от 100 000 лв.?

- Не съм решил нищо още. Ще преценя кога ще ги харча. Колкото и да са много, и не са много, така че не можеш нещо грандиозно с тези пари да направиш. Ще преценим с жена ми тези как ще ги използваме.

Как спечели - чрез стратегия или късмет?

-  Аз си направих стратегия преди началото на сезона. В българския формат и много късмет ти трябва, защото каквато и стратегия да имаш - много неща се случват извън твоите ръце. Има много игри, искаш някой да гони, а той, например, взима имунитет. Това, което съм правил, е било в зависимост от резултатите на игрите. Разбира се, че не съм спечелил и само с късмет. Гоненето на Марчо беше най-големият ход на сезона. Ако това не се беше случило - аз нямаше да спечеля. Това предреши моя път към финала.

СТРАТЕГИЯТА...


Как се съюзихте с Йори, Емо и Крум - преди играта познавахте ли се?

-  Аз не съм познавал никой от тях. Виждал съм ги веднъж на кастинга и на медицинския преглед, но не съм говорил изобщо с тях тогава. Видяхме се по време на пътуването, но в самолета бяхме на различни места. Те бяха в едната част на самолета, а аз - на другата. Аз бях най-близо до Дамяна, но както се видя след това - не играхме заедно. От 2-ия ден на играта се сближихме с Крум, понеже имахме еднакъв поглед за живота и за нещата извън играта. След това каза, че иска да играя с него, но аз не го виждах - той щеше да е един от първите изгонени. Те го смятаха за слаб играч. Аз му казах, че искам да играя с него, но ни трябваха поне още двама човека. Той ми каза, че Йори може да ни свърши работа. Ние отидохме при нея и веднага се разбрахме. И двамата са уникални. И днес сме в добри отношения. Йори е най-силният участник, участвал някога в този формат. Някои може да казват, че е агресивна и проста, всякакви епитети, но тя е играч. С Емо малко по-късно станаха нещата. Той беше нарочен за гонене от другите в племето и аз му казах, ако не иска да бъде изгонен - да играе с мен. И тогава ги убедих. Винаги са ми казвали: "Как така ти не беше никога нарочен за гонене"...  Аз всеки ден съм имал социална игра - говорех с всички и те си мислеха, че съм с тях. Никога не са помисляли да ме гонят. Това е много работа и много труд. Аз не съм спал в този „Сървайвър". Постоянно мислех дали някой не ми говори зад гърба. Никога обаче не съм говорил на някой зад гърба. Когато исках да кажа нещо на някой аз го виках за 5 минути. Отивахме в морето и там говорехме за стратегия. Никога не съм говорил на ухо на някой, така че да си помислят, че правя нещо.

Аз в нашето племе играех една игра, а в обединеното племе играех друга игра. В обединеното племе изобщо не исках да съм в центъра на вниманието. Този сезон е най-хубавият от всички, защото е стратегически.

Една от най-коментираните теми е това, че към края на играта не дадохте храна на Митко ...

- На Митко никой не му е забранил да яде. Там имаше един сандък, където имаше храна. Имаше 2-3 човека, които приготвяха храната. Всеки от племето правеше нещо - един прави храна, друг пали огъня... Митко медитира и идва след 3 часа и пита: „Готово ли е яденето?". Чакай малко, мойто момче, направи си нещо за ядене. Аз ли трябва да ти правя яденето. Не съм длъжен. Ние бяхме коалиция от 4 човека срещу него. Той можеше да си извади боб - да си го приготви и да го изяде. Аз не съм длъжен да правя на Митко храна. Много тъпо стана, след като гледах - как той идва, сяда на масата и ние му казваме - няма за ядене. Всички от племето искаха така да го направим. Там е нещо като детска градина, но като погледна реално на нещата - това може да е вид стратегия. Да изглежда, че няма храна за него, той да е гладен и да спечели. В тази игра всичко е позволено.

Митко обаче стана любимец на публиката, като спечели зрителския вот. Ти чувстваш ли се нежелан от публиката?

- Вотът на публиката всъщност е 10-ия глас на журито. Не трябва да е така. При американците никога публиката не може да решава кой да е победител, защото те не са обективни. Например, Митко имаше храна, но не искаше да си я направи. Това е истината. Той сам се изкара жертва, а не е. Уважавам Митко, като човек. Стигна до финала заслужено. Игра, спечели игрите. Браво! Но това, че е бил гладен е най-голямата лъжа. Аз като започнах да играя в „Сървайвър" знаех, че няма как да взема вота на публиката. Знаех, че ще ги лъжа, ще ги манипулирам. Аз съм готов да стана злодея и гаднярът на сезона. Няма проблем! Не ме е яд, че хората така са гласували. Аз съм спечелил и съм победител. Това ще се помни завинаги. Моята цел е да остана последния оцелял, а не да спечеля вота на публиката.

Има ли участник, с когото към днешна дата не си говориш?

- Само с Антон Агонцев, макар че с него се поздравихме на финала. Други участници може и да не ме харесват по някакъв начин, но си говоря с всички, и с Марчо, и с Явор също. С Марчо си говорихме и на финала. Съжалявам, че съм ги наранил тези хора. Те останаха наранени. И Дамяна, Деси, Марчо, Явор, и Агонцев, който живее за тази игра. Казаха ми: „Ти не игра честно, ти лъжеш". Това са правилата. Аз може да лъжа колкото си искам. Даже ме е яд, че не ги лъгах още повече.

Предател ли беше в играта?

- Аз никога не съм излъгал моите хора - тримата. С всеки, с който играх - нито веднъж не го излъгах. Само аз играх в една коалиция и не предадох моите хора. И също така никога не предадох зрителя. Никога не съм казвал, че ще направя нещо и после да направя нещо различно. Винаги съм казвал това, което исках да направя. Още в първото интервю казах, че аз ще се правя, че играя с Марчо, а не съм казал, че ще играя с него и после да го предам. Не съм казвал такова нещо никога.

Кой, освен теб, заслужаваше да спечели?

-  Другите участници, които играеха стратегически в този сезон. На мен много ми харесваше Бърканичков. Той знаеше какво иска, имаше стратегия, но не можа да я развие, защото попадна в такова племе, където участваха хора, които се обърнаха срещу него. Ето, например, сега, ако бяха само нови участници - аз щях да ги правя луди. Щях да им се смея постоянно. Докато старите участници повече усещат нещата и не може да ги лъжеш, като новите. Затова казвам - Бърканичков беше много силен играч. Съжалявам, че не му повярвах в един момент да играе с мен. Беше опасен играч. Можеше и мен да ме завърти. Аз харесва някои части от играта и на други участници. Например - на Йори. Тя е идеалният злодей. Тя ще се запомни завинаги. Харесваше ми и играта на Занев. Печели игрите, имаше тактически ходове, но много избухваше, не можеше да се контролира. Изигра му и лоша шега това, че се свърза с Надя.

Той влюби ли се в Надя?

- Той имаше много силни емоции към нея. Дали е влюбен - не мога да кажа. Това е много голяма дума. Те си знаят двамата, но това, което видях е, че имаше много силни емоции. Затова не искаше да я пусне по-рано.

Много от участниците казваха, че на острова имало „скала за секс". Имаше ли наистина такава скала?

- Чувам и аз за тази скала, но не съм виждал никой да е ходил. Някой може да е виждал нещо, но аз не съм. Някои може да са правили нещо. Не съм бил свидетел на такива неща. Не зная как може да отидеш в „Сървайвър" и да мислиш за такова нещо, но някои може и да са го правили.

Участвал ли с в парични уговорки с Агонцев?

- Аз съм човекът, който разкри тези преговори за пари и уговорки. Той направи коалиция още в България и щеше да ги разделя тези пари. Вярвам му. Така обаче се опорочава играта. Единствената стратегия в „Сървайвър", която не е позволена - е стратегията за уговарянето и разделянето на парите. Той го направи това нещо. Има страхотни глоби за това. Опорочава се всичко по този начин, защото се уговарят игрите кой да ги спечели, пари се раздават, а целта на „Сървайвър" е да имаш мотивация, за да спечелиш. Ако има уговорки - няма мотивация и всичко отива по дяволите. Аз съм фен на тази игра. Мисля, че е велика и няма място за такова нещо. Преди да почне сезонът Агонцев казваше на Жени, на жена ми: „Днес имам рожден ден, елате ми на гости, искам да говоря с Ваня". Той казваше: „Ще ви платя горивото". Не съм правил никаква коалиция и не съм искал изобщо да говоря за тези неща.

За хората, които гласуваха за теб на финала, подготвил ли си някакви парични суми или други изненади?

- Имам идея как да го направя. Ще ги почерпя. Най-вероятно ще е пролетта или лятото. Който иска ще дойде. За други неща не съм мислил. Аз съм решил да не разделям тези пари. Ще почерпя, разбира се. На тези хора, които бяха с мен - ще ги заведа на вечеря, може да подаря на някой нещо, но да давам пари - не.

Ти знаеше ли, че ще бъдеш победител?

-  Аз горе-долу знаех кой за кого е гласувал. Моите хора не съм ги питал, но предполагах, а и те така говориха, че няваше как да се съмнявам в тях - с Йори, с Емо, с Крум бях сигурен в трите гласа. В  Дамяна също, защото нямаше логика тя да гласува за други участници. Аз винаги съм я защитавал, дори и да не сме били в някаква коалиция съм я защитавал нея и тя мен, така че знаех, че тя ме харесва мен като играч. На 90 % бях сигурен, че е гласувала за мен. За Бърканичков не знаех. Той не искаше да говори с никой. Нито аз съм го питал, нито той е казвал. Той каза: „Като свърши сезонът, ще видите моя вот накрая". Така че за трите гласа бях сигурен, а четвъртият на Дамяна бях на 90%. Като видях кои останаха в играта бях сигурен, че ще имам четири гласа. Знаех, че Занев ще има гласовете на Надя и Ива. За Агонцев не бях сигурен. Мислех, че Агонцев ще гласува за Митко, защото през цялата игра беше с него, но накрая той гласува за Занев. За Финдо знаех, че ще гласува за Митко, защото играха заедно и Финдо каза, че уважава Митко.

СЕМЕЙСТВОТО...


Да поговорим и за Жени. Вярно ли е, че сте се запознали на футболен мач?

-  Аз бях футболист в „Локо" (СФ) тогава. Играхме с "Левски" и ги бихме с 3:0. Тя дойде да гледа мача на Герена. След това отидохме в едно нощно заведение и от там тръгнаха нещата.

Преди това тя ти е писала във Фейсбук...

-  Тя ме намери във Фейсбук. Почна да ми пише на английски, аз й отговорих на български. Не знаеше, че говоря български. Не я познавах тогава. А тогава беше сезонът в Панама (бел. ред. съпругата му Жени тогава бе участник в "Сървайвър"), но аз не гледах шоуто тогава и не я познавах, и тя не познаваше мен също. Така стана спонтанно.

Защо се оженихте, след като дъщеря ви се роди?

- Ние щяхме да изчакаме и още, защото баща ми беше починал август месец. Но трябваше да се оженим през септември заради документите за Леа. Трябваше да имаме брак. Става въпрос за лични карти. Иначе това с брака е само един документ. Хората, ако се обичат, не е нужно да правят някакви големи сватби. Ние подписахме само и се събрахме на вечеря с най-близките, 10-11 човека. Това беше. Аз не съм фен на такива грандомански сватби.

Очаквате син. Кога ще се роди и смяташ ли да го правиш футболист?

-  Към края на февруари очакваме раждането. Иначе, ако му харесва ще стане футболист, ако не - каквото прецени той.

След време би ли позволил на децата си да участват в „Сървайвър" и какъв съвет би им дал?

-  Разбира се. Най-вероятно Леа ще иска да участва, защото майка й и баща й са участвали. Стига да има „Сървайвър" бих я пуснал. Аз ще я подготвя много добре, така че да внимават всички там след 16-17 години. Ще има подготовка от мен и от жена ми.

А теб Жени как те подготви за „Сървайвър"?

-   Аз съм изгледал 4 от американските сезона на „Сървайвър". Най-добрите сезони. Жени ми ги пусна и каза: „Това трябва да изгледаш, ако искаш да си подготвен. Това е Библията на „Сървайвър". Така трябва да се играе". И аз ги изгледах - коя стратегия е добра, на гласуването накрая, какво не трябва да правиш... От тези 3-4 сезона аз видях как седят нещата и как се играе тази игра. Докато другите участници не знаеха къде са попаднали, аз знаех как искам да играя, с колко хора искам да съм в коалиция, кой трябва да изгоня преди обединението на племената, за да ми е лесно по-нататък.

Всъщност ти си се учил от американските сезони, а не от българските...

-  Да, да. Иначе в България, в първия сезон - какво да гледам... Там беше едно нищо. Вторият сезон - в Доминикана, нямаше стратегия, нищо нямаше. Някои станаха известни с това, че се напиваха и станаха най-големите сървайвъри, което е смешно. Сезонът на Николай Мартинов, "най-великият сървайвър" - кое му е великото на него? Той отиде там и се скри на острова. Никой не искаше да отиде да играе срещу него. Накрая се сетиха, че трябва да го гонят. Пратиха Янита - тя го би, върна го в племето. Той спечели една игра и така стана „най-великият сървайвър". Той, ако беше играл в нашия сезон, щеше да е един от първите изгонени. Така че да не ми се прави на много велик. Вместо да пише някакви работи във Фейсбук, да седне и да изгледа някой американски сезон и да види как се играе тази игра.

Какво остана скрито от зрителите?

- Хората гледат само игрите и мислят, че ние там се забавляваме. Там това е една голяма мъка - да си по цял ден на острова с едни и същи хора. Психически много се изтощава човек. Гладуваш и затова лягаш и спиш, за да не мислиш за храна. Нямахме нищо за ядене - само кокоси и малко ориз ни даваха. Друго нямахме. Беше ужасно. Много тежко изпитание. Хората си мислят, че ние там се забавляваме. Но това е една голяма мъка.

Какво за теб е „Сървайвър"?

-  Това е най-великото шоу, което съм гледал и се радвам, че участвах в него. За мен „Сървайвър" е живот. Това, което се случва в живота - това е Сървайвър. Само че там за много по-къс период трябва да правиш някакви ходове, които в живота можеш да направиш за няколко месеца или 1 година, а тук трябва да ги направиш за момента. Беше уникален социален експеримент. Надявам се в този сезон тази игра да е успяла да се издигне на по-високо ниво. Мисля, че това е първият сезон на „Сървайвър", който стратегически е много силен.