ПОВЕЧЕ ЗА КНИГАТА

ГЛАВА 4

ПРОФИЛАКТИКА НА РАКА ЧРЕЗ ХРАНЕНЕТО

Както видяхме, големият дял на случаите от рак, предизвикани от западните хранителни навици, е белег на постепенната деградация на тези навици в едно общество, което е загубило представа за самата същност на храненето и гледа на него само като на начин да снабди организма с енергия, без да държи сметка на отражението му върху здравето. Нямаме намерение да анализираме историческите и социално икономическите причини за тези промени, но е сигурно, че неразумният начин на хранене, концентриран единствено върху удоволствието от яденето, е вреден за нашето здраве. В епоха, когато сме склонни да гледаме на прогреса като на синоним на благосъстояние, трябва да приемем, че подобно отношение не важи за хранителните ни навици и тъкмо напротив, индустриализацията е на път да разруши самите основи на нашата хранителна култура.

Склонни сме да забравяме, че всичко, което знаем за хранителните или токсични свойства на едно растение или за използването на някои продукти с лечебна цел, е придобито от човека по време на дългата му еволюция, когато е успял да разбере каква стойност и какви качества притежават хранителните продукти, с които непосредствено разполага. Това, което днес наричаме "плод" или "зеленчук" е резултат на селекция, продължила 15 милиона години, през които нашите прадеди са се адаптирали към промените на средата, търсейки непрекъснато нови хранителни източници и нови растителни видове, които да осигурят тяхното оцеляване.

Следователно, храненето, така както го практикуваме днес, е едно съвсем скорошно явление - ако поставим в мащаб на 365 дни историята на последните 15 милиона години за човека и неговите прешественици, то земеделието, появило се едва преди 8 000 години, нанесено на подобен календар възниква едва на 31 декември към 19 часа, докато индустриализацията на храненето се появява само три минути преди Новата година.

Процесът на селекция на хранителните продукти може да бъде онагледен в три главни етапа:

По време на първия етап, който може да бъде наречен "изпробване на токсичността", хората са били принудени да извършват хиляди опити, за да разберат дали храните, с които са разполагали, са годни за консумация. Това е било опасно и вероятно се е съпровождало с множество отравяния, дори смъртни случаи при някои особено опасни растения, съдържащи силни отрови. Очевидно в много случаи е било полезно да се наблюдават животните и по този начин да се избягват нещастни случаи (много е вероятно идеята да консумират миди никога не би възникнала в човешкия мозък, ако хората не са забелязали, че морските видри го правят). Без съмнение са били необходими много погрешни опити, за да се открият ядивните растения, които не причиняват смущения и могат да се смятат за неотровни. Придобитите по този начин познания са се предавали на семейството и на другите членове на групата, в противен случай всичките усилия биха били напразни.

По време на втория етап на селекцията, който бихме могли да определим като "етап на оценка", избраните неотровни продукти са били включени в харенето, но са си оставали "под наблюдение". Въпреки че не са отровни, някои растения не са полезни за организма, било защото съдържат упойващи вещества, които при продължително консумиране могат да увредят здравето, или просто не съдържат нищо хранително или добро за здравето. Тревата сигурно не е токсична, но едва ли е много хранителна за човека!

Накрая, по време на третия етап на "селекция", се отделят хранителните продукти, които наистина са полезни за организма, както поради хранителната си стойност, така и поради добрия ефектк върху здравето. Човек не се храни само, за да живее, той би искал също животът да бъде максимално приятен и продължителен. Стемежът към дълголетие го е тласкал  да търси не само хранителната стойност на продуктите, но и други предимства, защото това е била единствената му възможност да подобри здравето си и да удължи своя живот. Не бива да се питаме защо в своята история медицината не се е различавала от храненето - много дълго то е било единственото лечение, достъпно за човека.

 

КАКВО Е ХРАНА?

Храната се състои от продукти, които редовно се консумират от една група, установила, че те са безвредни и имат дългосрочен благоприятен ефект върху здравето.

Големите цивилизации от древността - египетската, индуската, китайската или гръцката - са създали писмени паметници, в които подробно описват своите наблюдения върху положителния ефект от консумацията на много растения и лечебните им свойства. Храненето, като средство за запазване на здравето, лежи в основата на всеки медицински метод чак до началото на ХХ век. Въпросът не се       свежда само да оцеляване и натрупването на достатъчно познания за това, кое е добро, лошо или полезно за здравето представлява културно наследство с огромна стойност, обединяващо в едно цяло човека, храните и природата.

Ако се опитаме да подражаваме на древните и напишем днес книга за благотворните за здравето храни, много малко от продуктите, модерни днес на Запад, ще намерят място в нея. Това пълно скъсване с миналото обяснява защо в една епоха, в която медицината е достигнала своите върхове, непрекъснато ставаме свидетели на появата на болести, които само преди век са били много рядки, като например ракът на дебелото черво. Възможно е обаче да се направят заключения, основаващи се на познанията, натрупани при хилядолетни наблюдения върху природата и растителността. Използването на тези познания заедно с придобивките на съвременната медицина не може да няма изключителни последствия за здравето ни, особено що се отнася до профилактиката на рака.

Вниманието, което обръщаме на историческите корени, свързващи хората с храната, не означава, че сме обзети от сантиментализъм и насталгия към миналото. Ако подчертаваме тази връзка, то е защото най-новите изследвания показаха, че някои видове храни, селекционирани от човека по време на неговата еволюция, съдържат безброй молекули с противораков потенциал, които могат реално да допринесат за намаляване честотата на това заболяване. Пълната незаинтересованост на съвременните западни общества към природното хранене, не е само скъсване с традициите, а нещо по-лошо, отказване от източници, богати на мощни противоракови средства.

 

ХРАНАТА - БОГАТ ИЗВОР НА ПРОТИВОРАКОВИ СРЕДСТВА

Изследвания, извършени през последните години, успяха да покажат, че голям брой растения и храни, включени във всекидневната диета на много култури, са ценен източник на молекули, които могат да взаимодействат с различни процеси, протичащи при развитието на рака, подобно на много от използваните днес медикаменти.

Фармацевтичните средства, независимо дали са насочени срещу рака или срещу други заболявания, представляват молекули, които могат да блокират някой от етапите, абсолютно необходими за развитието на болеста и да я спрат - нещо като прекъсвачи, спиращи протичането на ток. Тъй като в повечето случаи смущението във функциите на ензимите е причината за възникването на рака, напълно естествено е тези медикаменти да са предназначени за блокиране на същите ензими и по този начин да могат да възтановят равновесието и да попречат на по-нататъшното развитие на болеста. Например, ако даден ензим трябва да реагира с определено вещество, за да тласне напред хода на болеста, медикаментът обикновенно има подобна химична структура, блокира рецептора на ензима и по този начин го възпрепятства да изпълни предназначението си.

Молекулите, които успяват да блокират функциите на ензимите, действайки подобно на примамка, могат да бъдат не само синтетични, но също и да имат естествен произход и да се намират в някои хранителни продукти, участващи във всекидневната ни диета. Например една молекула, която се съдържа в големи количества в соята - генистеинът - (виж глава 8), много наподобява структурно женския полов хормон от групата на естрогените - естрадиола - и затова носи названието "фитоестроген".

Поради химичното си подобие, генистеинът служи като примамка на белтъка, който нормално има афинитет към естрадиола и заема мястото на хормона, като по този начин отстранява биологичните последствия от неговото действие, по- точно прекаленото разрастване на тъкани, чуствителни към него като клетките на гърдата. Ефектът на генистеина е подобен на един медикамент - тамоксифен - който от няколко години се прилага за лечение на рак на гърдата. Този пример показва че някои хранителни продукти съдържат молекули, структурно и функционално подобни на някои днешни синтетични медикаменти и могат да бъдат полезни за предотвратяване на заболявания като рака.

Основната разлика, между молекулите от хранителните продукти и синтетичните молекули не е в различната им ефективност, а в произхода (растителен или синтетичен) и в начина, по който са селекционирани от човека. При хранителните продукти видяхме, че това е бил много продължителен процес, докато при синтетичните молекули времето е много по-кратко, което затруднява точната оценка за евентуалните странични ефекти.

Селекцията на храните при хората, която ние описахме по-горе, наподобява методите за оценка на токсичността на нови синтетични молекули, с тази разлика, че се е извършвала в продължение на хилядолетия и това е позволило да се открият всички форми на токсичност, свързани с определен продукт - по тази причина противораковите молекули в храните са напълно свободни от нежелателни странични ефекти. Обратното, въпреки всички предпазни мерки, синтетичните молекули си остават чужди на организма и носят скрити рискове от странични ефекти, които за жалост се наблюдават почти винаги. Дори и да съществуват много аналогии между действието на молекулите от хранителен и синтетичен произход, фундаменталната разлика е пълната липса на токсичност при противораковите молекули, естествено присъстващи в плодовете и зеленчуците. Натуралните продукти в храните притежават способността да реагират с голям брой от мишените, за които индустрията е създала синтетични медикаменти, което още един път доказва какъв положителен ефект за здравето притежават те.

Поощряване на по-голяма консумация на хранителни продукти, богати на противоракови молекули за предпазване от злокачествените заболявания ще увеличи възможностите за повлияване с включването на един резерв, създаден от природата в продължение на 3,8 милиарда години с помощта на опити и грешки, метод който използва и фармацевтичвата прпомишленост за създаване на нови медикаменти за лечение на различни болести.

Предпазване и лечение - битката е една и съща.

Използването на молекулите, намиращи се във всекидневната ни храна е важно, защото те могат да изиграят решаваща роля за поддържане равновесието във функциите на организма, което означаваме като хомеостаза. Най-просто казано, доброто здраве означава равновесие между факторите, отключващи заболяванията и тези, които ги предотвратяват. Ако съществува недостиг, например от плодове и зеленчуци, се поражда неравновесие, което благоприятства развитието на болестите. Приемането на липсващите елементи възстановява баланса от който зависи здравет. Доброто здраве следователно е сложен феномен, при който регулаторните системи на организма се възползват до голяма степен от помощта на хранителните съставки (или от фармацевтичните средства при сериозни смущения) за да поддържат в хармония нормалната активност на човешкото тяло.

 

РАКЪТ Е ХРОНИЧНО ЗАБОЛЯВАНЕ

Необходимо е да осъзнаем, че образуването на туморите е случайно явление, което настъпва сравнително често в живота на един индивид. Патологоанатомични изследвания са показали, че при много случаи на хора, починали не от рак, в тъканите им се откриват непроявени клинично микротумори. Установено е, че при 98% от индивидите се откриват малки тумори в щитовидната жлеза, при 40% в простата и при 33% в гърдата, докато същите локализации се срещат много по-рядко сред популацията. По същия начин, въпреки че при жителите на Азия ракът на простата се среща много по-рядко отколкото на Запад, анализът на биопсиите, извършени след населението показва, че процентът на клетките, склонни да претърпят раково израждане (преканцерозни клетки) е еднакъв при двете групи. Това доказва, че битът и начинът на хранене са определящите фактори, които тласкат преканцерозните клетки към клинично проявяване.

Ако туморите се образуват спонтанно в нас, но остават по правило микроскопични, без да представляват заплаха за здравето, означава, че прекалено често успяват да се развият и да преминат в стадия на смъртоносния рак. Това развитие се дължи на дерегулиране на естествените защитни механизми, като например ангиогенезата, породена от туморите. При нормални условия антиангиогеничните системи успяват да надделеят над стремежа на туморите да си осигурят необходимия за растежа им кръвен приток и те си остават микроскопични. Така например, при индивиди, страдащи от тризомия (синдром на Даун или монголизъм), рак никога не се развива, което се дължи на високите нива на на някои инхибитори на ангиогенезата (ендостатин), диктувани от допълнителната 21-а хромозома. Обратното, при недостиг на антиангиогенични молекули, туморът успява да развие собствена кръвоносна мрежа, необходима за неговото злокачествено разрастване.

Непрекъснатият внос с храната на антиангиогенични молекули може да помогне на естествената защита на оганизма да го задържи в микроскопичното му състояние. Следователно, въпреки че сме изложени на непрекъснат риск от развитието на рак, използването на противораковите молекули, присъстващи в храната, е добро средство да задържаме туморите в латентно състояние и да не им позволяваме да стигнат до стадия на злокачественост. Трябва да гледаме на рака, като на хроническа болест, която е можем да контролираме всекидневно с помощта на на хранителни продукти, богати на противоракови съставки.

Не само, че равновесието, необходимо за добро здраве може да бъде възстановено чрез  внасяне на молекули от хранителен произход, но тяхната противоракова активност ще им порвори да действат вместо медикаментите и да се намесят в поцесите водещи до възникването на редица залорявания, между които е ракът. Лечението, което ние предлагаме се нарича нутратерапия и на него трябва да се гледа като неотменима част от средствата, с които разполагаме за борба с рака, равностойно на останалите терапевтични способи, използвани при пациентите, засегнати от болеста, не само защшото могат да действат директно върху раковите клетки, но също и заради способността им да инхибират ангиогенезата и да стимулират имунната система.

 

ОСНОВНИ ПРИНЦИПИ НА НУТРАТЕРАПИЯТА

Естествените инхибитори, които се съдържат в храната позволяват да компенсират вродените увреждания или придобитите поради неправилен начин на живот.

Предпазването от рака е много важно, защото сме изложени на непрекъснат риск от неговото развитие и приемането на противоракови хранителни молекули   позволява да го задържаме в латентно състояние (виж оградения текст). Друг важен фактор за неолходимостта от превантивно лечение са големите различия между гените на различните индивиди. Всички човешки същества притежават идентичен основен набор от гени (иначе не бихме принадлежали към същия вид), но между тези гени съществуват вариации, които определят индивидуалните личности черти на всеки от нас.

НУТРАТЕРАПИЯ

Нутратерапията може да се сравни с химиотерапията, но използва арсенала от противоракови молекули, които се намират в хранителните продукти, за да се бори със спонтанно възникващите ракови клетки. Без да представлява алтернативна терапия, предотвратяването на рака посредством храненето е допълнително средство, което всеки може да използва, за да внесе в своя организъм противоракови вещества от хранителен произход. Редовната консумация на плодове и зеленчуци съответства на превантивната химиотерапия и пречи на туморите да стигнат до стадий, в който настъпват патологични последствия, без да има токсичност за нормалните тъкани.

Вариациите не само са отговорни за изразените физически различия между индивидите, но засягат и други гени, които ако не са активни отслабват защитните механизми срещу някои външни агресии, като например канцерогените.

Следователно, въпреки че сравнително малко на форми на рака са наследствени, тъкмо генните фактори са причина някои хора да са предразположени към заболяване от рак след контакт с канцерогенни вещества и би трябвало да се предпазват чрез консумация на противоракови молекули. Това е било доказано блестящо при едно изследване, извършено в Шанхай върху хора, при които поради вродена липса на два ензима, участващи в елиминирането на токсични агресори, рискът от заболяване би бил три пъти по-висок ако хранителният им режим не е включвал зеленчуци от семейство кръстоцветни. При други изследвани лица със същите мутации, обилно консумиращи тези зеленчуци, рискът от рак дори е бил по-нисък, отколкото при здравата популация. Тези наблюдения показват до каква степен начинът на хранене може да компенсира увреждания с генетична природа, предразполагащи към заболяването.

Ще повторим отново, че когато се опитваме да попречим на развитието на рака чрез храненето, ние използваме противораковите молекули, присъстващи в някои хранителни продукти, като средство за създаване на враждебна среда за туморите, за всекидневно бомбардиране на туморните микрозародиши и за спиране на растежа им (също както химиотерапията). Трябва да гледаме на човешкото тяло като на бойно поле, на което се води непрекъсната битка между мутиралите клетки, които се опитват да станат автономни, за да се изродят в ракови и нашите защитни механизми, опитващи се да запазят интегритета на организма.

Ако си послужим отново с примера с прекъсвача, когато хранителният режим е нездравословен или не съдържа достатъчно предпазни продукти, като плодове и зеленчуци, латентните тумори попадат в следа, благоприятна за тяхното развитие и има риск да се превърнат в зрели ракови форми (положение "включено"). Обратното, ако храната е богата на защитни продукти или съдържа съмсем малко вредни храни, микротуморите не успяват да нарастнат значително и рискът от рак е по-малък (положение "изключено"). Лесно е да разберем защо идентифицирането на хранителни продукти, които съдържат големи количества противоракови молекули има огромно значение за увеличаване на шансовете ни да се преборим с рака.


Откъсът се публикува със съдействието на ИК Колибри

Книгата можете да закупите тук.