“Татко има две висши образования, но получава 350 лева” е солиден аргумент на 17-годишно момче, което се опитва да ме убеди, че образованието не може да ти помогне да изкарваш пари. “По-добре е да отидеш в чужбина и да бачкаш. Един барман в Холандия взема 400 долара или каквото е там на ден плюс бакшиши.”

“Ако си образован, можеш да изкарваш 3500 вместо 350. Познавам хора, които изкарват толкова в България”, се опитвам да вмъкна аз.

“Я виж тая кола. Мислиш ли, че с 3 хиляди на месец може да се купи? Какво ще ти помогне образованието? Трябва да имаш нещо в главата, не образование.”

“Най-добре е да си отвориш магазин. Може да е нещо мъничко. Даже гаражче. Така се правят пари.”

“Съучениците ми знаят, че ако учат и после завършат някакъв университет, пак няма да могат да си намерят работа. За какво им е да учат?”

“И това момче, като се върна от Холандия, първо си купи кола, каквато баща ми никога няма да си купи с 350.”

“Казват, че пазарували от "Долче и Габана" и не знам си какво, а всъщност пазаруват от Китай. То всеки може да хвърли 20 хиляди и да се прави на гъзар.”

“Ти можеш ли?”, питам го аз.

“Никакъв проблем. Човек може да вземе кредит. После, ако иска, може да го изплаща 50 години.”

Ето такива неща си говорихме с учениците ми вчера след курса. Това са деца от т.нар. елитни гимназии в региона и би трябвало да са сред най-добрите и най-амбициозните, понеже уж се готвят за TOEFL и SAT.

Притеснява ме следното: младите хора не откриват никаква връзка между образованието (без значение дали формално или неформално) и изкарването на пари. Не казвам, че образованието гарантира икономически просперитет, но мисля, че в днешно време го предпоставя в голяма степен.

Когато говорят за работа в чужбина, никога не им идва на ум, че е възможно там да вършат интелектуален труд.

Не вярват в съществуването на добре платен такъв в България.

Липсва им предприемачески дух като цяло, а на тези, на които не липсва, липсва въображение и елементарна идея за пазарните механизми.

Още по-притеснително е, че тези нагласи вероятно ще доведат до сбъдващи се пророчества:

1. Ако всички отварят малки магазинчета и козметични салони, пазарът на интелектуалния труд ще се свие. Тогава със сигурност би било все едно колко си образован, ако съществуващите бизнеси се занимават предимно с търговия на много дребно и елементарни услуги. В такъв случай на тези, които смятат да вадят хляб с ума си, им остава или да продават труда си само извън страната (без, разбира се, да се налага непременно да излизат физически оттук). Колко ще останат физически в България и кой ще посреща техните нужди? Откъде ще се вземе адекватно обслужване, ако повечето млади хора смятат, че не е нужно да употребяват ума си на работното място? Тези, които предоставят качествени услуги за образовани клиенти, ще могат ли да оцеляват, обслужвайки толкова малък пазар или ще се наложи да отварят и ширпотреба?

2. Когато магазинчетата и салончетата станат прекалено много… колко от тях ще оцелеят? Докога публичната сфера ще успява да осигурява солидна част от заетостта? Докато има пари да плаща заплати. Боя се, че ако тези пари не влизат отвън, по някое време ще свършат.

3. Ако всички живеем на кредит (не за да инвестираме, а за да консумираме), докога ще продължават да ни дават кредит? Може скоро да спрат.

4. Ако не произвеждаме експортни стоки и услуги, откъде ще идват свежи пари? Само от гурбетчиите ли? А ако гурбетчиите ни са необразовани, доколко ще могат да се конкурират с работната ръка от Азия и Южна Америка?

Ти лично как ще продължиш да си изкарваш хляба в подобна ситуация? Обясняваш ли на децата си, че и да учат, никога няма да си намерят свестна работа? Мислиш ли, че нещата, за които говоря, биха могли да се отразят по някакъв начин на битието ти?

... Дали ме гони параноя?

http://lydblog.wordpress.com/

(ако не виждате клипа, натиснете тук)