"Човек умира не когато трябва, а когато може. Не вярвам в Бог, но се боя от него. Животът е по-безкраен от смъртта"
Това са думи на световноизвестния колумбийски писател Габриел Гарсия Маркес. Носителят на Нобелова награда за литература почина в четвъртък в Мексико Сити на 87 години, съобщи колумбийският президент Хуан Мануел Сантос.
"Сто години самота и тъга за смъртта на най-големия колумбиец за всички времена", написа Сантос в социалната мрежа Twitter. Причината за смъртта не се съобщава. Габриел Гарсия Маркес бе приет на 30 март в болница с подозрения за пневмония. На 8 април той бе изписан и през последните дни от живота си се лекуваше в дома си, където по два пъти на ден го посещаваше лекар. Медиците и членовете на семейството уверяваха, че състоянието му е "стабилно, но той е много слаб след проведения курс на лечение". Съпругата му Мерседес Барча и двамата му синове са Родриго и Гонсало са били край него до последния му дъх.
Слухове за влошеното здраве на колумбийския творец се появяваха периодично през последните години. През 1999 г. Габриел Грасия Маркес е диагностициран с лимфома рак на лимфните жлези. Той претърпява 2 тежки операции. След тях в болница в Лос Анджелис минава и през химиотерапията. Лекарите са убедени, че болестта е победена. Срещата с опасната диагноза кара Маркес да направи равносметка и да реши да пише мемоари. Три години по-късно, той публикува "Живея, за да разказвам" първият том от трилогията мемоари.
Тялото на световноизвестния творец ще бъде кремирано в столицата Мексико. Панихидата ще се състои на 21 април в Двореца на изящните изкуства в Колумбия. Президентът на страната Хуан Мануел Сантос Калдерон обяви тридневен траур. "В памет на Габриел Гарсия Маркес издадох указ за тридневен траур и се разпоредих във всички държавни учреждения флаговете да бъдат спуснати. Колумбия е в траур, защото ни напусна най-любимият и почитан съотечественик на всички времена", заяви Сантос.
Забранява творбите си в България
През 1993 г. Габриел Гарсия Маркес лично забранява творбите му да се превеждат, издават и преиздават на български език. Световноизвестният творец научава от преводача си Румен Стоянов, че издателите му за България отчитат минимални продажби и печалби при положение, че всяко българско семейство има негова книга. Обиден, той отказва да се тиражират книгите му у нас. През 2010 г. литературните агенти на колумбиеца постигат споразумение с българско издателство за нови издания на негови книги. На книжния пазар се появяват "За любовта и други демони" и сборникът с разкази "Дванайсет странстващи разказа".
Писателят често е сочен за най-известния представител на магическия реализъм, елементи от който се откриват в много негови произведения. Основен мотив в тях е самотата. Световната му слава идва с публикуването на книгата "Сто години самота" през 1967 година. Романът му е продаден в над 50 милиона екземпляра на повече от 25 езика. Сред известните творби на Маркес са също "Хроника на една предизвестена смърт", "Любов по време на холера", "Есента на патриарха" и "Генералът в неговия лабиринт". През 1982 година получава Нобеловата награда за литература за „своите романи и къси разкази, в които фантастичното и реалистичното са съчетани в богато изграден свят на въображението, който отразява живота и конфликтите на континента Южна Америка".
Маркес работи и като журналист и редом с писатели като Норман Мейлър и Том Волф той е един от пионерите на т.нар. течение нова журналистика. През 90-те години в интервю той разкрива: „Аз съм журналист. Винаги съм бил журналист. Моите книги нямаше да бъдат написани, ако не бях журналист, защото всичко в тях е взето от реалността."
