Имам си собствено мение за жените, които заявяват: “Нямам приятелки жени. Жените са подли и завистливи и си говорят само за глупости или плетат интриги. Всичките ми приятели са мъже”.

Според мен такива каки нямат приятелки жени, понеже никоя жена не може да издържи безкрайните им речи за собствената им значимост. А така наречените им приятели-мъже са обикновенно или техни бивши, които се надяват още веднъж да им пусне, или обожатели, които не губят надежда някои ден да им излезе късмета.

Горчивата истина е, че мъжете рядко се сприятеляват с жени току-тъй. А една от най-грозните женски черти е, че обичаме наоколо да подтичват двама-трима обожатели. Така че такива девойки, когато някои ги сваля, вместо честно и почтенно да го отрежат, му дават фалшиви надежди, за да могат да си го държат за домашно животно. А когато зарязват някого, му излизат с номера “Ще си останем приятели” и ако човекът е достатъчно глупав да се върже, става част от свитата им. След което, естествено, мрънка до края на живота си, че всички жени са кучки и прави сайтове като ето този -
Joelogon's Foolproof Guide to Making Any Woman Your Platonic Friend.

Тези девойки си мислят, че като разправят как всички жени са глупави, един вид на всички им става ясно, че те самите са изключение. Това, което на всекиго му става ясно, е колко мразят самите себе си. След като си жена и твърдиш, че всички жени са подли кучки – ами, изводът се налага от самосебе си.

Подобни екземпляри често заявяват, че се били свършили “истинските мъже”, че те си мечтаели за “истински мъж, на когото да могат да се облегнат” – т.е. който да ги доминира. Силното желание за доминантен партньор показва, че такава жена не се смята за достойна да участва в равностойно партньорство. И как да се смята за достойна, след като е половин човек, някаква си жена. Как може половин човек да има равностойна връзка? Естествено, че ще търси някой да го хване за врата и да го вкара в правия път.

Такъв тип хора презират индивидите, които са добри с тях и ги обичат (аз съм ужасна, следователно който ме харесва е пълен глупак) и са привлечени от индивиди, които ги конфронтират и отхвърлят (не пълзи в краката ми, следователно е умен). Оттам и споменатата фиксация върху “истинския мъж”, т.е. арогантен и егоцентричен мачо.

Интересно е да се отбележи, че тези „по-висши жени“ никога не се сприятеляват помежду си. Очевидно е, че имат нещо общо – всички мразят преструвките и интригите, всички се отегчават от разговори за козметика и други “женски глупости” – но въпреки това не се сплотяват. Това е така, тъй като всяка има нужда от обожатели, които да подхранват егото й, а не от приятели, които евентуално могат да искат нещо от нея, а не само да дават.

Естествено, егоцентрици и нарцисисти се срещат както сред жените, така и сред мъжете, но само сред жените омразата към собствения им пол е въздигната в култ. Трудно ще намерите мъж, който гради егото си върху омраза срещу мъжествеността. Такъв екземпляр, ако изобщо съществува, би бил смятан за луд. Докато жена, която мрази жените, е толерирана като “наше, мъжко момиче”.

http://whatsthatcrap.blogspot.com/