Появата на Роман Полански се оказа една от главните атракции на тазгодишния филмов фестивал в Торино (22-29 ноември).

75-годишният режисьор е създател на някои от най-запомнящте се филми на последния половин век, всичките представени на специална ретроспекция в италианския град.  Личният му живот, съчетал трагедия и скандали, е не по-малко интересен за посетителите на фестивала.

Документалният филм "Роман Полански: Издирван и желан", дело на американската режисьорка Марина Зенович, е част от фестивалната програма и изследва причините, накарали Полански да избяга от САЩ. През 1969 бременната му съпруга е убита от последователи на Чарлс Менсън. През 1977 той е арестуван в Лос Анджелис и обвинен в секс с 13-годишно момиче. Преди да бъде осъден бяга в Европа. Филмът е посветен на този период.

Хората, събрали се да видят Полански, обаче се интересуват повече от твореца. Той говори на френски, превежда арт директора на фестивала, режисьорът Нани Морети*.

Нани Морети: Нека си поговорим за създаването на филмите - случвало ли ти се е да напишеш и подготвиш филм, който макар и неохотно не си успял да завършиш? И обратното, имало ли е случай да се радваш, че не си завършил някой проект?

Роман Полански: През 1970 подготвяхме "Майстора и Маргарита", сценарият беше наистина хубав, вече бяхме избрали актьорите и мястото за снимане. Имахме споразумение с Warner Bros, но в последният момент проектът се разпадна, защото бюджетът бе твърде ограничен.

От друга страна трябваше да работя с Джон Траволта по един филм пълен със спец ефекти, но той се отказа в последния миг, което май беше за добро в крайна сметка.

Първият ти филм, полският "Нож във водата" (1962) получи номинация за "Оскар" за чуждоезичен филм и веднага ти предложиха да направиш римейк с по-известни актьори. Би ли направил римейк на свой филм?

Абсолютно не. Намирам идеята за страшно глупава. Два дни след церемонията по раздаване на "Оскарите" двама агенти на 20th Century Fox ми се обадиха и предложиха да обсъдим нещо. Като се видяхме, ме попитаха дали бих направил филма отново, но с по-популярни в САЩ актьори, но идеята ми се стори нелепа.

Филмите ти са пълни с политически  и исторически референции, но не и с идеологически. Във филма "Death and the Maiden"(Смъртта и девицата)** например е очевидно, че действието се развива в Южна Америка, но никога не споменаваш точната държава. Мислил ли си някога да направиш откровен политически филм?

За да сме коректни, щеше да се наложи да снимаме филма в същата държава, а Сигърни Уивър като южноамериканка вече беше малко прекалено, затова реших да не конкретизирам и да остане неопределена страна.

Отказвал ли си се някога от политическа тема?

Докато учех кино в Полша през 50-те, навлезе въздух на известна свобода и еуфория. По това време забелязах драстична промяна у някои хора, които за броени седмици от заклети комунисти отидоха в другия край на политическия спектър. Един ден говорех на някакво събрание и неясно как ме избраха в делегация, която трябваше да ни представя пред полската комунистическа партия. Осъзнах, колко лесно би било да вляза в света на политиката, но осъзнах и плиткостта на този свят. Предпочитам да изследвам и размишлявам върху по-дълбоки мои убеждения и проблеми.

В "Смъртта и девицата" използваш отворен финал. Не е ли малко двусмислено?

Не, не е. Предпочитам отворените финали, защото искам да дам колкото се може по-малко сигурност и яснота на зрителя. Обичам и актьорите да имат известни тайни от мен, не винаги е нужно да знам мнението им. Никога не питах Бен Кинсгли дали харесва финала на филма, не ме и вълнуваше.

(финалът на филма)

Мислиш ли за бюджета на филма докато го планираш?

Опитвам се да не го правя, но на някакъв втори етап правя промени в плановете си, за да се съобразя с бюджета.

"Пианистът" започва с четене на роман. Осъзна ли веднага, че този филм ще е е така важна тема за теб?

Да, веднага.

И други режисьори са правили филми по "Макбет". Гледал ли си ги?

Гледал съм версията на Орсън Уелс и на Акира Куросава. Първата не ми харесва особено, нещо й липсва, макар да е на един от любимите ми режисьори. Адаптациите на Шекспир от Лорънс Оливие винаги са ме омагьосвали.

Масовите сцени в "Макбет" днес щяха да бъдат компютърно генерирани. Какво е отношението ти към технологиите в киното?

Имам чудесно отношение. Смятам, че са много полезни, стига да се използват интелигентно, разбира се. Често служат само, за да разкрасят сравнително скучен филм без сюжет.

Рисуваш добре. Използваш ли този си талант при правене на филми?

Не съм велик писател и често ми е по-лесно да нарисувам една сцена, отколкото да я обясня. Рисуването за мен е начин да се изразявам. Често правя скици на героите си, така както си ги представям и после правя кастинг и избирам актьорите на база на скиците.

В миналото предпочиташе да избираш непрофесионални актьори. Кога промени мисленето си?

Когато ми се отдаде възможност да избирам професионалисти.

Съжалявал ли си за избора си на актьори някога?

Случвало ми се е, но никога няма да кажа имената им. Често съм бил и приятно изненадан от актьори, в които не съм вярвал.

Как избра Джон Касаветис*** за ролята в "Бебето на Розмари"?

Продуцентите искаха Робърт Редфорд, но възникна някакъв конфликт между тях и така стигнахме до Джон.

Какво мислиш за Касаветис като режисьор?

Доста различен e от мен. По мое мнение филмите му са слаби.

Сега, след като унищожи Касаветис, ми се ще да те питам, какво мислиш за френската нова вълна, кино движение стартирало по времето, когато ти стартира като режисьор?

Никога не са ми били особено интересни. Филмите от новата вълна често са негледаеми, с изключение тези на Трюфо, разбира се.

Как протече работата ти с Робърт Таун по "Чайнатаун"?

Доста трудно. Робърт има огромен талант за писане на диалози, но проблеми със структурирането на сценария. Първият вариант беше доста дълъг, 172 страници и продуцентите ми казха, че трябва да бъде съкратен. Втората версия беше още по-дълга, така че седнах с Робърт и пренаписахме всичко. Отне ми 8 седмици и беше кошмар. Седяхме в къщата му в Лос Анджелис, времето беше невероятно горещо, а той изключително бавен.

(30-секундната роля та Полански в "Чайнатаун")

Веднъж беше казал "Добрият режисьор не отстъпва пред никого".

Истина е. В тази професия, независимо от нуждата от сътрудничество, винаги има момент, в който останалите, по някакви техни причини, застават срещу теб.

Добрият екип, колективът е фундаментален при правенето на филми. Сблъсквал ли си се с много разлики в работата през годините и в различните страни, в които си бил?

В различните страни - не, с изключение на големите продукции в САЩ. Там всеки е просто работник, който в края на работния ден си тръгва, не се обвързват с филма. За тях е просто работа, като всяка друга, но са много добри в нея.  От друга страна първите два пъти, когато работих в Италия, усетих много ентусиазъм. Немците, с които правех "Пианистът" също бяха много добри.

Какво е отношението ти към филмовата система, към кино машината? Чувстваш ли се застрашен от нея понякога?

 Не, никак. Напротив, чувствам се все по-добре в света на филмите. Спомням си когато ме поканиха да снимам "Бебето на Розмари" и влязох за пръв път в холивудско студио, бях много нервен, но в момента, когато почнахме да снимаме, почувствах същия ентусиазъм, който изпитвах в първия си ден на режисьор. Нямам проблеми да работя в кино индустрията. Мога да направя сравнение с талантлив пилот, който отива във Формула 1 - това означава само, че ще се движи по-бързо.

Промени ли се отношението към правенето на филми, преодоля ли нервността и съмненията си в последните години?

Чувствам се все по-спокоен на снимачната площадка. Всъщност прекалено спокоен. Вече всичко ми изглежда лесно, твърде лесно. Днес имам нужда от ново предизвикателство, за да продължа да работя. Трябва да се пробвам в нещо ново.

Мислиш ли за монтажа, докато снимаш или чакаш да имаш целия заснет материал?

Обикновено си мисля как ще монтирам филма още докато снимам, но разбира се променям някои неща по-късно.

Обичам да идентифицирам камерата с разказвача. Ако например трябва да заснема нашата среща сега, гледната точка ще е моята, защото аз говоря. Няма да е гледната точка на публиката, а моята.

Обикновено след като съм монтирал първоначалния вариант на филма, каня на специална прожекция приятели и хора, които не са участвали в създаването му и искам мнението им.  Гледането на филма ти с други хора може да промени представата ти за него.

Съгласен съм. Понякога буквално става друг филм. Едно е сигурно - винаги, когато видя първоначалния вариант се депресирам и ми иде да се самоубия. Това е много тежък момент.

Случвало ли ти се е да отидеш на прожекция на твой филм и да откриеш нещо ново?

Да! Често попадам на неща, които не съм очаквал и не съм си представял. Особено при комедиите ми - често публиката се смее, а аз не разбирам защо, или не харесват моменти, които си мислех, че са забавни.

Докато гледах "Деветата порта" вкъщи се уплаших толкова, че го спрях на 45-тата минута. Случвало ли ти се е напоследък да се уплашиш, развълнуваш или дори разплачеш на някой филм?

Ако си е струвал, разбира се. Например "Ще се лее кръв" на Пол Томас Андерсън ми хареса истински.  Впрочем Морети, поласкан съм, че мой филм е въздействал така на друг режисьор.

 _______________________________________

* Нани Морети - италиански режисьор и сценарист, носител на "Златната палма" за "Стаята на сина"

** Филмът е адаптация по пиесата на чилийския драматург Ариел Дорфман.

*** Джон Касаветис (1929-1989) Актьор, сценарист и режисьор, една от ключовите фигури на американското независимо кино.