Българската чалга се роди в средата на 90-те години след брутален семеен групов секс между майка сръбкиня, баща турчин, леля – циганка и чичо от Гърция.

„Евъргрийнът" "Радка Пиратка” някак си никак... ама никак не ме грабна тогава. Нито „Селската баня”, „Три кила банани”, „Тигре, тигре”, та дори и изкормващата „балада” „На мравчиците правех път”. Просто нещата между мен и чалгата не потръгнаха. Даже напротив. Намразихме се взаимно на минутата и пътищата ни се разделиха.

Аз загубих пари, професия, зъби и приятели. Чалгата загуби един брой еничар с промит мозък и артрит на пръстите.

Оттогава изминаха над 15 години. Чалгата еволюира в силиконово чудовище, символ на мутренски преходи, интеграция на малцинства, тотална медийна окупация и култ към кича.

Изписаха се милиарди букви по темата. Стана модерно да се говори за чалга. После излезе от мода. После пак се завърна... и така сезон след сезон. „Ориенталското чудовище” диктуваше модата, политиката, спорта, училището и буквално целия живот. Не споменавам Музиката, защото тя отдавна се спомина по нашите географски ширини. Поне онази нормалната. R.I.P. !

Залисан в безсмислена борба за оцеляване, съвсем изключих понятието чалга от съзнанието си. До вчера обаче! Когато моята племенница ми се похвали, че за първи път е посетила детска дискотека в столицата. Там срещу 5 лева вход е получила 100% чалга и 0% диско, ако трябва да се придържаме към името на мероприятието. На въпроса ми, няма ли в Градът-държава София дискотека за деца с дискотечна музика, отговорът беше отрицателен с допълнението, че дори и да се открие такава, тя ще остане празна!?

Друга позната, красиво и интелигентно момиче, ми призна, че „върти гюбеци” по масите в заведенията, за да не я сметнат приятелите й за аутсайдер. Иначе слуша U2 и дори им ходи на концерти!

Без коментар!

Още преди 7-8 години отнякъде изникна статистика, че 97% от българите харесват чалга! Потресаващо и направо тоталитарно ми звучи. Още тогава се замислих, ами ние сме една шепа хора, тези 3%. Турбо малцинство от „аутсайдери”, подложени на неземен терор във всички сфери на живота. Не е ли логично държавата да се погрижи за нас по някакъв начин?

Реално в България към днешна дата се кандилкат около 6 милиона неудачници. Два милиона в Градът-държава и четири кой където свари на север и юг от Стара Планина. Изчислено това прави 180 000 души незаразени от чалга вируса и тотално репресирани културно жители на Родината. Побират се в един средно голям град и толкова.

Е проблем ли е тогава да си го поискат? Една своя „Зона, свободна от Чалга”. Без претенции за центъра или периферията на страната. Град по избор на президента, премиера и... шефа на „Пайнер”! Каквото дадат.

Колко логично и хубаво звучи, нали? Градът-мечта с граждани, преминали поне през 3 теста за интелигентност, докато се сдобият с мечтаното жителство. „Зона, свободна от чалга”, в която домакините не шият гоблени „Анадолско утро”, а „устните” от логото на Rolling Stones. Където в детските учебници по музика се изучват песни на „Щурците” и „Сигнал”, вместо кючеците на „бенда Ку Ку”. Зона, в която по сватбените тържества свирят Васко Кръпката или D2, а не клонинги на „оркестъра на Горан Брегович” с версии на „хита” „Седнал Господ да вечеря”. Град, в който кошчетата за боклук са си по местата, абитуриентите не висят голи от прозорците на автомобилите и в 3 часа през нощта няма изстрели и фойерверки, озвучавани с кючеци.

Българио, Родино мила... дай шанс за нормален живот на нормалните си чада! Не искаме много. Просто една малка „Зона, свободна от чалга”!!!

http://vagro.blog.bg/