Увод от Лиз
Денят започна като всеки друг. В стаята на сценаристите на „Сексът и градът" кипеше труд - всички говорехме, подхвърляхме идеи, като личните ни любовни преживявания се преплитаха с фикционалните преживявания, които творяхме в тази стая. И както във всеки друг ден, една от сценаристките поиска да разбере мнението ни за поведението на един мъж, който и харесвал. Беше объркана - той и подавал двусмислени сигнали. Ние на драго сърце подехме темата и започнахме да разчепкваме всички знаци и сигнали в неговото поведение. И както във всеки друг ден, след подробни анализи и разисквания, стигнахме до извода, че тя е фантастична, а той сигурно се страхува, досега не е познавал толкова страхотна жена, чувства се застрашен и просто му трябва още време.
Но в този ден заедно с нас в стаята беше и един консултант - човек, който идва един-два пъти седмично, обменя с нас информация за сюжетните линии и внася различната гледна точка на хетеросексуален мъж. Това беше Грег Беренд. В този ден Грег най-внимателно изслуша историята и нашите реакции, а след това рече на въпросната жена: „Слушай, доколкото разбирам, той не си пада по теб чак толкова."
Ние бяхме поразени, ужасени, озадачени, потресени и най-вече заинтригувани. Мигновено усетихме, че този мъж може би казва истината. Истина, за която ние - с общ стаж от ходене по срещи сто години - изобщо не бяхме помислили, камо ли да я изречем на глас. „Добре де, може пък да е прав - признахме пред себе си с неохота. - Но Грег няма как да разбере моя изключително зает и водещ сложен живот евентуален бъдещ съпруг."
Скоро започнахме да обикаляме стаята, а Грег, всезнаещият Буда, изслуша една след друга цял куп истории за двусмислени сигнали. Ние намирахме оправдания на всички тези мъже - от счупен пръст до тежко детство. В крайна сметка, една по една, всички бяхме сразени от вълшебния сребърен куршум на Грег. Той ни накара да видим - с цената на огромни усилия, - че ако един мъж (с всичкия си) наистина те харесва, нищо не може да му застане на пътя. А ако не е с всичкия си, за какво ти е? Освен това Грег не говореше празни приказки - той беше играл играта години наред, бе изпълнявал ролята и на добро, и на лошо момче, а накрая се беше влюбил в една невероятна жена и се бе оженил за нея.
В стаята сякаш настъпи всеобщо просветление, аз поне бях сигурна, че очите ми се отвориха. Толкова години се бях жалвала заради мъжете и смесените им сигнали, а сега разбрах, че тези сигнали изобщо не са били смесени. Аз съм ги разчитала погрешно. А истината е била, че тези мъже просто не са си падали по мен чак толкова.
Вярно, на пръв поглед тази мисъл би трябвало да ни доведе до униние, да ни накара да увесим нос. Но стана точно обратното. Знанието е сила, нещо повече - зна-нието ни помага да не си губим времето. Аз осъзнах, че от онзи ден нататък повече няма да губя стотици часове в очакване до телефона, в търсене на съвети от приятел-ките, в празни надежди смесените му сигнали всъщност да означават: „Влюбен съм в теб и искам да сме заедно." Грег ни припомни, че всички ние сме красиви, умни и забавни жени и не бива да пилеем време в мъдруване защо някакъв мъж не ни се обажда. Както сам го каза, не бива да зяносваме хубавицата.
Трудно е. Наставляват ни, че трябва да гледаме на живота откъм светлата му страна, да бъдем оптимисти. Но това не важи в този случай. В този случай гледайте откъм тъмната страна. Първата ви мисъл трябва да е: отхвърлят ме. Приемете, че вие сте правилото, а не изключението. Това носи опияняващо чувство за свобода. Но ние също така сме наясно, че тази идея не е лесноосъществима. Излизаме с един човек, изпитваме въодушевление по отношение на него, а след това той прави нещо, което леко ни разочарова. После прави още много неща, които ни разочароват. А след това ние влизаме в режим „търся му безчет оправдания" със седмици, та дори с месеци, понеже най-малко ни се ще да мислим, че този прекрасен u1084 мъж, който толкова ни е харесал, е на път да се превърне в пълна отврат.
Мъчим се да измислим обяснение за постъпката му, каквото и да е обяснение, колкото и да е нелепо, а всъщност единственото обяснение е истината: той не си пада по мен чак толкова. Ето защо в тази книга включихме въпроси, задавани от жени във връзка с действителни ситуации. Те представят основните оправдания, които всички използваме, за да запазим някакво положение доста по-дълго, отколкото би трябвало. Затова четете, смейте се и, дай Боже, поучете се от объркването на други жени. А най-вече, ако мъжът, с когото се срещате, не изглежда погълнат от вас или ви се струва, че е време да започнете да го „тълкувате", не подминавайте великолепната мисъл, че може би той просто не си пада по вас чак толкова. И след това, вече свободни, потърсете този, който ще си пада.
Увод от Грег
Седя си аз, значи, в стаята на сценаристите на „Сексът и градът" и размишлявам над късмета си да бъда единственият хетеросексуален мъж в предимно женския сценарен екип (а всъщност просто ям бисквита), когато сценаристките заговарят за мъжете, с които се срещат. Това се случва често, тъй като е част от творческия процес при създаването на сериал, който разглежда любовните взаимоотношения. Тази тема крие вечно очарование.
Знам, това звучи саркастично, но говоря сериозно. Та във въпросния ден една от дамите взе, че изтърси: „Грег, ти си мъж." Да знаете, много е наблюдателна, аз наистина съм мъж. „Срещах се с един мъж... - про-дължи тя. - Поне така си мисля." Вече знаех отговора. „Ходихме на кино и беше чудесно. Вярно, не ми държа ръката, но нищо. Аз не обичам да ми държат ръката." Да, знаех отговора. „Но след това ме целуна на паркинга. Питах го дали иска да се качи, но той каза, че имал много важна среща на другата сутрин, и не се качи." Стига бе! Да не се майтапиш? Усети се най-после! И я попитах: „Звънял ли ти е оттогава?" „Ами тъкмо там е работата. Мина към седмица. Е тук вече трябва да се сетиш какъв е отговорът! - а днес той ми праща имейл в смисъл: „защо не ми звънкаш?"
Втренчих се в нея за миг, докато отговорът кънтеше в главата ми. (О, жени, така ме вбесявате понякога!) Ето я - красива, талантлива, изключително умна жена, сценаристка на отрупван с награди телевизионен сериал - сериал, известен с проницателните наблюдения за мъжете, жена, за която човек би рекъл, че може да има всеки мъж. И тази блестяща жена е объркана по отношение на ситуация, която за мен е напълно ясна. Всъщност не е правилно да се каже „объркана", тъй като тя е прекалено умна за това. Тя храни надежда.
Но ситуацията е безнадеждна, затова аз направо и изтърсих новината: „Той не си пада по теб чак толкова." И ще ви кажа, че това е добра новина, защото няма никаква полза да си губиш времето с неподходящия човек. А, повярвайте ми, когато продължиш нататък и на-мериш подходящия, никак няма да ти е драго, че си изгубила толкова време с Мухльо Времегубев или Фреди Дръжмишапков.
Аз не съм лекар - нито истински, нито измислен. Но съм експерт, в чиито думи трябва да се вслушате по една много важна причина: аз съм мъж - мъж, който е имал порядъчен брой връзки и иска честно да обясни поведението си в тези връзки. Тъй като съм мъж, аз знам как мисли, какво чувства и как постъпва един мъж и на мен лежи отговорността да ви разкрия какви сме ние в действителност. Омръзна ми да гледам как страхотни жени поддържат скапани връзки.
Когато един мъж си пада по вас, той ви го показва. Звъни ви по телефона, среща се с вас, иска да се запознае с приятелите ви, не може да свали от вас очите и ръцете си, а когато дойде време за секс, винаги и с радост е насреща. Ако ще и в четири на следващата сутрин да започва първият му работен ден като президент на Съединените щати, той се качва в апартамента ви!
Мъжете не водят сложен живот, макар че ни се ще вие да смятате така, когато говорим неща от рода на: „В момента е пълна лудница. На главата ми висят сто неща." За нас движещата сила е сексът, макар да се правим, че не е така: „Моля? Не, не, слушах те." И за жалост (и за наш срам) по-скоро бихме прежалили ръката си, отколкото да кажем, без да увъртаме: „Не те обичам." Сигурни сме, че тогава от ваша страна ще последва или убийство, или самоубийство, или и двете накуп - или пък, още по-лошо, ще се разревете и ще започнете да крещите. Ние сме жалка картинка. Но си остава истината, че макар да не го казваме, ние категорично ви го показваме през цялото време.
Ако някой момък не ви се обади, когато е казал, че ще го стори, или не сте съвсем сигурна, че излизате с него, вече знаете отговора. Престанете да му търсите оправдания, постъпките му направо викат истината: той не си пада по вас чак толкова. Продължавай нататък, жено! Минимизирай загубите и недей да губиш време. Защо да се затваряш в килера на съмнителните срещи, като навън можеш да откриеш по-добри места? Не ти се слуша това ли? Добре. Ето отговора, който търсиш: „Дръж се за него, миличка.
Всички приказват, че бил загубеняк, но това не е вярно. Ако си кротуваш, мълчиш си, звъниш му когато трябва, внимаваш в какво настроение е и не храниш очаквания за някакво общуване или за собствените си сексуални потребности, той може да е твой!" Но, моля те, недей се изненадва, когато те зареже или продължи да влачи с теб напълно незадоволителна връзка.
Всички сме слушали това, на теб ти е дошло до гуша. Вероятно точно затова сега държиш тази книга. Ти знаеш, че заслужаваш да имаш страхотна връзка. И ние мислим така. Затова вземи молива за подчертаване и започвай. Лиз вече ти каза онова, което се канех да кажа и аз: недей зяносва хубавицата.
Откъсът се публикува със съдействието на ИК Колибри
