Има ли такъв свят? Водката ни казва, че го има. От друга страна, ако препиеш с водка, съм убедена, че ще вярваш и в малките зелени човечета.

Има нещо странно, че едни от най-иновативните реклами идват от средство за бягство от реалността.

Подходът е добър, историите са добри, всичко е различно.

Като ги гледам, ми се иска да взема една бутилка и да погледна през нея към света, за да видя нещата такива, каквито трябва да са.

Да няма просещи баби, стиснали шепа цветя, с нещастен поглед и умиращи от срам от положението си, надавящи се някой да си купи стиска маргаритки.

Да няма премазани от бой момичета, защото са "скапани лесбийки". Кой, защо, с какво и с кого спи да си е лична информация, а не световна трагедия.

Толерантостта е хубава думичка и хората да научат значението й, как се пише и какъв е смисълът от нея.

Парите да не са аналогични на щастие.

В този свят няма раждащи тийнейджърки, нито има домове за изоставени деца, защото всяко дете е искано, желано и обичано.

Болниците да не ти обясняват дискретно (или не толкова), че ако искаш да излезеш жив от операция, трябва да си платиш.

Психопатите, изнасилвачите и педофилите ги кастрират. Доказали са, че не могат да контролират този орган, значи да им се ограничи достъпа до него.

Образованието е всичко, а не нещо между другото, докато работиш на две места, защото всъщност никой не се интересува наистина от дипломата ти, дори и ти.

В моя абсолютен свят искам да няма нужда да се криеш, за да се почувстваш човек.

Да няма нужда да се изчервяваш, защото имаш планове за бъдещето.

Гръдната обиколка да няма отношение към личността ти.

В моя свят...

... Бутилката свърши...

(ако не виждате клипа, натиснете тук)